Главният рефер на двубоя Левски – Литекс (2:2) Николай Йорданов призна, че като футболист е бил „леке”, от играчите, които са търсили конфронтация със съдията. Пред Ринг обаче арбитърът каза, че не е намерил свои грешки, след като е изгледал двубоя.

„Когато изгледах на другия ден този двубой, видях, че няма от какво да ме е срам от моето съдийство. Видях, че съм бил адекватен във всяка една ситуация и съм отсъждал по правилника. Това е само мое мнение. Един такъв двубой е училище, независимо, че аз имам по-голям опит, а други – по-малък. Всеки един съдия трябва да го осмисли, да прегледа грешките, и ако е сгрешил съдията, да не ги допуска повече”, сподели Йорданов.

„Този двубой остава загадка за мен от гледна точка на това, че всеки съдия дава един картбланш в началото на двубоя на всички футболисти. Съдията не е дошъл да пречи на мача и не той да е център на внимание. Всеки съдия си има стил на работа. Когато това играчите не го разбират се преминава към картоните. В никакъв случай не съм бил краен с моите картони и за мен в тази връзка с този мач не е загадка, дали съм започнал да показвам картоните в точното време”, добави съдията.

„Настройката на съдията е такава – да не пречи на футбола. Интересна беше реакцията след мача, когато съдийският наблюдател ме попита е, че двата отбора се опитаха да играят и стана много интересен двубой, защото моята реакция беше много учудена. На мен не ми се видя много качествена играта, защото трябваше да се намесвам много. След един такъв мач един съдия трябва да е много уморен, защото съдията се е изразходвал максимално, когато е тичал, за да бъде близо до ситуациите. А аз като се прибрах, бях физически свеж и психически отпаднал. Когато изгледах записа, видях, че двата отбора са искали да играят, но тези влизания и картони са ги изнервили, но това е футболната игра.”

„След всяко мое отсъждане имаше реакция. Имаше напрежение и у футболистите преди мача. Това ми стана ясно още в 15-та минута, че двубоят е много взривоопасен и след първия картон на Бардон, аз повече нямах право да предупреждавам. Защото това се изисква от всеки съдия”, добави Йорданов.

„Аз също съм бил футболист и съм бил от т.нар. лекета в мача за съдията. Винаги съм изнервял мача, бил съм в конфронтацията. Аз си го признавам сам. И когато губиш мача в 90-та минута, в този момент търся причината навсякъде другаде, но не и в мен. А съдията е най-близо. Ние знаме какво означава Левски за България. Аз много добре разбирам тези футболисти. В този момент те мислят, че трябва да победят”, завърши реферът.