Стадионът е пълен до дупка, а Левски е на крачка от историята. „Сините” играят срещу италианския Удинезе, а резултатът е 1:1, който праща гостите от Апенините напред. Централният защитник Игор Томашич тича от едното поле към другото, защото има фаул в полза на Левски. Хърватинът, който играе на обезболяващи инжекции минава покрай Христо Йовов и му казва нещо на ухото. Бижутера се засилва, но взима задължителното нестандартно решение, не центрира в наказателното поле, а дава „скрит” за италианците пас към Вагнер по фланга. Лусио спира топката с левия крак, следва второ докосване, което е центриране. Томашич скача, задържа се красиво във въздуха и праща топката във вратата. Стадион „Васил Левски” изригва, а Левски пише история.

 

Днес част от историята на този мач, а и на „синия” клуб дойде в базата на Левски в Северна Гърция. Игор Томашич бе приет като у дома си. Прегръдки, разговори, обяд и по едно бързо кафе с приятели. Игор и Христо Йовов отново си поприказваха, но този път не на ухо и тайно, като в онзи знаменит мач. Томашич намери време и за Гонг, чрез нас той поздрави „сините” запалянковци, които едва ли ще забравят неговите изяви и онзи велик момент.

 

-Игоре, как се почувства след като се видя с някои бивши съотборници?

 

-Много добре. Не съм ги виждал две-три години, въпреки че много от футболистите вече да си заминаха от отбора. Останаха малко от тези, които аз познавам.

 

-Какво си спомняш от онзи период? Ние видяхме, че вчера вкара гол за Кавала, шегувахме се, че ти е първи след онзи с Удинезе...

 

-Има нещо такова. Гледай, когато се сетя за Левски, винаги се чувствам много щастлив. Доволен съм, че се видяхме и сега. Аз си спомням само хубави неща. Връщат ми се само хубави спомени.

 

-Какво искаш да кажеш на феновете, те никога няма да забравят онзи гол, онези мачове?

 

-Първо искам да им кажа благодаря. Благодаря им за всичките години, в които бяха зад нас. Няма какво друго да им кажа освен едно голямо благодаря.

 

-Видя се с Христо Йовов, който е единственият от онзи титулярен състав, говори с Минев и Дарко Тасевски...Какво си казахте?

 

-Точно така е, аз казах, че останаха малко от онзи отбор. Повечето, не че не ги познавам, но не съм играл с тях. Видях се и с Мариян Огнянов.

 

-Много мило те посрещнаха хората от персонала в Левски...Явно си оставил добри впечатления...

 

-Радвам се, че е така. Три години и половина бях в Левски, играхме силно, имахме резултати, а и цялата обстановка беше много добра. Останахме си приятели.

 

-Периодът в Левски ли е върхът в твоята кариера?

 

-Да, мога да кажа, да. Това беше пикът в моята кариера. Играх доста години, на различни места, но най-доброто беше в Левски.

 

-Ти беше част от националния отбор на България. Дори и сега, ако те повикат, имаш право да играеш, би ли приел?

 

-Не, нали казах вече. Няма смисъл да говорим още по този въпрос.

 

-Следиш ли, какво се случва в „синия” отбор?

 

-Гледам и следя по интернет, чета Гонг. Не мога да забравя отбора и следя, какво става.

 

-Вкара може би най-важния гол в модерната история на Левски, кои са най-хубавите спомени?

 

-Може би това е най-важният гол, но моментите са много, гледам по друг начин на нещата. Много са работите, в Левски намерих много приятели.

 

-Сега играеш в Кавала, доволен ли си от това, което правиш в Гърция?

 

-Разбира се, че съм доволен, все пак на моите години още играя. Опитваме се да играем добре, да правим хубави резултати. Искаме да свършим сред първите пет, за да стигнем до Европа. Дано се случи.