Дейвид Мойс е един от най-тачените мениджъри в английския футбол. Треньор е на Евертън от 2002 година, което го прави един от стабилните в занаята. Шотландецът е доказана марка, а винаги е правил впечатление с усърдната си работа без да харчи много средства, което е рядкост в Англия.

През 2010 година същият този мениджър привлича на „Гудисън Парк“ едно високо и младо момче от Португалия. Става дума за Жоао Силва, който тогава няма и 20 години. Мойс очевидно е видял нещо в него, за да извади и прилична сума пари, но в крайна сметка нападателят не пробива в Англия. Причините за това едва ли са толкова важни за нас. Тая работа с утвърждаването в подобен шампионат не е лесна.

Мойс със сигурност е видял нещо в Силва. Жоао обаче я е докарал до там, че в момента да е със статута на резерва в А група. Резерва, но все пак в Левски. Нападателят явно е най-търпеливият човек на „Герена“, защото успя да дочака своя момент.

Влезе като резерва срещу Черно море след травмата на Де Карвальо и приключи мача с два гола. Срещу Славия пак се появи на пожар и отново два пъти порази целта. Първите попадения и в двете срещи определено си струваха, така че вероятно ние отново сме се объркали. Пак отписахме човека, преди още да сме го видели какво умее. В България сме жестоки специалисти. Като видим някой как тича за пет минути сме му поставили „диагнозата“.

В последните седмици останахме с усещането, че в Левски е пълно с откачени хора, а Дейвид Мойс е тотален прахосник, който си е хвърлил едни 750 000 евро на улицата. Статистиката винаги е способна да ни се изсмее в лицето. Жоао Силва има четири гола за Купата на България и три попадения в родния шампионат. Друг път ще си направим труда да изчислим за колко минути е станала цялата тази работа. Сигурно е, че цифрите ще бъдат в негова полза.

Тук трябва да отбележим и ролята на Илиан Илиев. Треньорът на „сините“ няколко пъти каза, че Силва е инвестиция в бъдещето, а Де Карвальо ще обере луфта, докато португалецът свикне с българския футбол. На Базил му тръгна добре в Левски и това забави някои процеси при Жоао Силва, но това е част от играта. Вчера „страхливият“ Илиев смени контузения халф Гаджев с централния нападател Силва. Доста „страхлива“ постъпка при положение, че на пейката имаше бая класически полузащитници. Там бяха Йовов, Марсиньо и Антонио Вутов, но Илиан се съобрази с две много ключови условия. Моментната форма и качеството на терена. Силва му показа срещу Черно море, че заслужава много повече.

Португалецът демонстрира нещо изключително важно, което е повече от показателно. Жоао е здрав като вол, но по-важното е, че има волски нерви. Психиката му е забележителна. Цял полусезон търка пейката, слуша колко е некадърен, а в края показва, че е станала грешка. Силва си има своите недостатъци, но и много положителни страни. Този футболист е ярък професионалист, който тренира много повече от останалите си колеги. Като го погледнеш как изглежда, това най-ясно започва да си личи. Хубавото в живота е, че трудът много често бива възнаграден.

Изглежда, че треньорът на Левски е доста тънък психолог, щом не е успял в последните месеци да „загуби“ португалското си острие. Вероятно има неща, които стават с много приказки. Най-важното е, че тези разговори са били честни, а това е огромен треньорски плюс.

В крайна сметка излиза, че Дейвид Мойс не е идиот, същото важи и за сегашния треньор на Жоао Силва.