Кое е името, което най-често се споменава на стадиона? Дори повече от това на футболистите, на спортистите или на треньорите? Отговорът е ясен - това на майката. За хубаво или за лошо, роднинската връзка винаги влиза в действие на стадиона, а футболният фолклор много често опира до майката.

Всеки уважаващ себе си фен има в репертоара си поне няколко цветни израза, завършващи на “майка”. Или иначе казано: Чрез образа на майката, футболният фен умело съчетава отрицателната емоция от показаното на терена с чисто интимното изживяване. За родния привърженик, милият и свиден образ на изстрадалата жена е въплъщение на съкровените му желания.

С други думи, родният фен обича да спряга футболната майка и да я прави част от ежедневието си. По нашите ширини това дори се е превърнало в ритуал.

Всъщност, едва ли има нещо по-нормално от една звучна псувня по време на мач. И въпреки че смятаме футболистите за най-големите жертви в това отношение, има една друга порода, по-често страдаща от този вид насилие. Не, не съдиите, ще ги оставим за после. Става въпрос за футболния президент.

Напоследък шефът се оказа по-интересен за спрягане, отколкото играчите. Доста псувни през последните месеци отнесе президентът на ЦСКА Александър Томов. Тук народната лексика придоби неочаквани размери, а в игра влезе цялата рода на Томов, при това, чак след като феновете усетиха как плаче “жална им майка”.

В синята градина напоследък също не е много спокойно. И там пожеланията по президента валят като камъни. Да не говорим за пловдивския любимец Димитър Христолов, който с продажбата на клуба се отърва от тежестта на това изживяване. В най-изгодно положение към момента обаче се оказаха феновете на Беласица, след като Коце Маца се оказа с пранги в Германия.

Трябва обаче да се отбележи, че има нещо парадоксално в българската псувня. На стадиона хубавата попръжня звучи като симфония. Десетки гърла пеят в един глас. Обикновено срещу съдията, ...съдията... тра-ла-ла. Традиционно съдийската майка е една от най-обсъжданите на всякакви спортни събития. “Мъжете в черно” пълнят торбата още при загрявката.

Да не забравяме и самите футболисти. Звучната псувня изплъзнала се от устата на играча е нещо нормално. Всъщност ако си мислите, че проблемът е във футболистите – бъркате. Тук нещата опират само до близкия кадър на камерата след гол. Тогава дори и не е нужен звук, и нямото кино се изчервява след попадение.

А да не говорим пък какво става, след като топката е минала покрай вратата. Тогава скритият “Аз” излиза и си го изкарва на всеки, който му е пред очите. Пример: Христо Стоичков научи цяла Испания, а и половин Европа, на хубавата българска псувня, и това се оказа истински подвиг. Друг е обаче въпросът с родната му майка, която се отказа от него. Леля Пенка и чичо Стоичко се отрекоха от сина си, но не така стои положението при Ники Михайлов. От него се отрече само половината синя агитка след мача с Вердер Бремен. Доста пожелания отнесе и неговата майка, а покрай нея и Мария Петрова, но това няма как и да не е така ... всеки си пада по хубавото.

Стигнахме и до най-популярната футболна майка у нас – тази на Димитър Бербатов – Маргарита. Доста вербални пожелания е отнесла, както и вероятно още членове на прочутата фамилия. Медицинската сестра обаче, макар и самата тя да не подозира, е помогнала на много повече фенове, отколкото си мисли. Причината е в изцерителната сила на псувнята. Доказано е, че благодарение на вербалните излияния нивото на физиологичен стрес в организма рязко спада, с което се намалява вероятността от заболявания.

Така че спокойно фенове, псувайте си на воля. Псувнята се оказа здравословна, но все пак внимавайте, обектът на пожеланията ви да не се върне.