В България сме много силни на приказки и много слаби в делата. Вдигаме гюрултия, плюем, но дойде ли време за действия – хич ни няма. Или казано по народному: Аху-иху, а после тихо.
Та така и с Боби Михайлов и хорът от недоволни от ръководството му. Плюха го словесно откъде ли не, но когато наближи конгресът, той няма дори с кого да се сбори. Лансираха се, кога явно, кога под сурдинка, разни имена, нито едно засега не е излязло на бял свят като реален конкурент на сегашния президент на БФС. Чу се за Пламен Марков, за Стефан Орманджиев, дори за Сашо Томов, все имена от червения футболен спектър. Засега обаче никой, нито е потвърдил, нито се е кандидатирал.
Всички желаещи, ако има такива, могат да го сторят до 31 януари. Да, ако има желаещи...Защото конгресът пак се очертава като надбягване с един кон. Независимо дали Боби ще има официален опонент или опоненти срещу себе си, или не.
Ами то навремето съветникът на Батето - Гацо Стоянов, лека им пръст и на двамата, казваше: „Докогато реши, дотогава ще води БФС“. Май същото се отнася и за наследника на Иван Славков на поста.
И да завършим тази кратка бележка отново с нашенска поговорка: Куче, което много лае, не хапе. Какво да правим – народопсихология...
Добави ни в предпочитани източници в Google
