В цялата каша и лудница, която цари в българския футбол, и комисиите действат в пълен синхрон със ситуацията. Тоест - в пълен асинхрон. Преди седмица Дисциплинарната отне три точки от актива на Ботев за расизъм, днес Апелативната отмени наказанието. Уж миналия сезон казаха, че от този няма да има наказание мач на „закрити врати“, а ще се играе на неутрален терен, пък то не е така. Уж маймунските звуци били признак за расизъм, ама май не е. Свастиките не били фашистки, а древноиндийски. Искам да видя какви физиономии ще направят в БФС, ако няколко хиляди фена от трибуна „Изток“ на стадион „Христо Ботев“ решат всички до един да се пременят в онези фланелки с пречупен кръст, който не бил фашистки символ, а древноиндийски амулет за щастие. Просто да изкопират едно към едно онзи от мача на „Герена“, но размножен в много екземпляри.

Глупост, след глупост. Правим класиране днес, правим различно класиране утре. Никой не знае кой на кое място, с колко точки е и за какво се бори. Ами ако ситуацията с Ботев беше в края на първенството? Какво толкова, биха на отвърнали от комисиите. Не помните ли как миналата година Беласица изведнъж се сдоби с необходимите точки, за да остане в „А“ група...

Съдии, съдийски наблюдатели, делегати, комисии, та чак до върха на българския футбол – всичко е сбъркано. Не знам дали и новият конгрес ще оправи тази абсолютна лудница. Защото тя е градена години наред. С един замах няма как да бъде разрушена.