Вечното дерби в българския футбол противопостави не само Левски и ЦСКА, но и мненията в екипа на Гонг.

Ники Александров си призна, че червеното яйце днес не бе „бияч” , а Томислав Русев от своя страна отвърна, че Христо(с) возкресе!

ЧЕРВЕНОТО ЯЙЦЕ ДНЕС НЕ БЕ „БИЯЧ”

Николай Александров

Прамод Митал се превърна в каръка на собствения си клуб. ЦСКА точно бе понадигнал глава, след идването на Стойчо Младенов, когато индийският милиардер в стил „Желю Желев през ‘94-а в САЩ”, дойде и това се оказа превратната точка в „армейските” шампионски мечти.

Сега сериозно. Пламен Марков бе прав. Това, което му изяде главата, сега се стовари и върху наследника му. Цяла зима Марков предупреждаваше, че ЦСКА има нужда от сериозна селекция, а не от евтини попълнения. Младенов каза същото на пресконференцията след „вечното дерби”. Но по малко по-различен начин. С Марков, Младенов, Йешо, Феро, Херо или Паро – „червените” щяха да изглеждат по същия начин на ст.”В.Левски”. Безлично! С тъжните за ранга на името си съдийски претенции. Особено, след като сам си поръчал вносен рефер.

ЦСКА продължи безкрайното си затъване, в психологическата си обремененост по отношение на „сините”. В събота следобед, победи пак Левски, без да е по-добър, или по-мотивиран, или каквото и да е. Левски си би по традиция, по инерция и по навик. Играчите в „червено” бяха подмамени с „1-милионна премия в евро” за титла, но цитирайки пак специалиста от Севлиево: „Абе на мен сто милиона да ми дават и да ми кажат да скоча три метра – просто няма как да го направя”.

Митал поне използва чистия въздух, наговори се на воля на стадиона, от време на време хвърляше по поглед на някакви неясно защо за него тичащи хора върху трева и си тръгна. Не се наемам да прогнозирам, кога пак ще дойде заради футбол. Само да не е да подпише документите по развода. Една дузина години за ЦСКА, без най-важния човек в Борисовата градина да чувства футбола – е как да стане?

Калпакчиев разбира от масонство, Илия Павлов разбираше от борба, Васил Божков – от правене на мангизи, Митал – от стомана. Някои биха посочили ответен пример в лицето на Батков – разберете, ЦСКА не трябва да прави каквито и да е сравнения, ако иска да се развива.

В началото на полусезона плахо казах, че най-пагубното за ЦСКА би било спечелването на титлата още сега. Без вложения, без селекция, с цялата административна бъркотия на шията на новото ръководство. Защото моделът щеше да се хареса на Томов и компания. И щяха да решат, че може и така. Сега бяха свалени на земята и то за резил – пред цялата фамилия, плюс Бианка Джагър за цвят. Трето място – и всичко отначало. За доброто бъдеще на ЦСКА – дано само Стойчо Младенов този път остане и се задържи по-дълго. Защото той е от малцината преживяващи нещата вътре в себе си. И днес му е тежко. Макар да си носи вина за грешките. Дано устои на въртележката, включваща всевъзможни разбирачи, съветници, вътрешни врагове, дори играчи – те когато си поискат свалят треньор от поста му, като ела та гледай!

Формулата за „План ЦСКА” /без каквито и да е години/ е: Стойчо Младенов, селекция, по-малко приказки, повече работа – и най-вече футболно мислене на „Армията”.

ЦСКА слезе от ринга, където е битката за трона. Засега...

 

ХРИСТО ВЪЗКРЕСИ ЛЕВСКИ

Томислав Русев

Кой друг, ако не Христо? Седем часа преди Великден точно на Йовов се падаше честта да възкреси сините надежди за втора поредна титла! Така логичното е факт, Левски пак е с надеждна преднина, а Локо Сф и ЦСКА само ще пресмятат къде евентуално ще сбъркат шампионите. Те забравиха гафа от Самоков, върнаха си самочувствието и то срещу най-любимия противник – червения!

За разлика от няколкото минали издания на вечното дерби Станимир Стоилов промени иначе желязната тактическа схема за игра и очевидно изненада Стойчо Младенов. Бяхме свикнали Левски да напада, да нервничи, че владее много повече топката, а трудно да вкарва, защото армейците са се окопали.

Мъри отдавна готвеше капана, бе сигурен, че Стойчо като сърфист е яхнал вълната на еуфорията от добрата серия и ще напада. Затова шампионите прекроиха целия си фасон, рискуваха доста, но накрая пак те ликуваха пред синята феерия в сектор Б.

В Шампионската лига Стоилов получи немалко упреци, че тимът играе еднотипно, пробва прекалено разголен футбол срещу колоси като Барса, Челси и Вердер. Треньор и отбор обаче срещу ЦСКА доказаха, че правят нещата с акъл. Че са научили урока си от Лигата, че вече знаят две и двеста. Левскарите търпеливо чакаха червените грешки, за да ги накажат с контраатаки и успяха веднъж. Достатъчно! Колко много на Герена страдаха, че миналата есен владеят дълго топката, изглеждат равностойни, а съперникът от три положения вкарва два-три гола. Ето, на Великден Левски показа израстване в тактическо отношение. Пусна сиренцето в своята половина, а капанът щракна в мрежата на ЦСКА.

Като забравим, че победителите не ги съдят, можем да намерим и сини грешки в дербито, разбира се. Разсеяност в отбрана на няколко момента, неточни пасове в ключови моменти напред и обичайните пропуски в атака. Нормално е, тимът още не е достигнал тавана си. Тепърва ще влизат младите, за да докажат какво всъщност е план 2007. Ако на Стоилов най-после му купят и голмайстор, работата май заспива.

Важното сега е, че Левски пак би ЦСКА. Че узакони и миналогодишната си титла, въпреки малоумните упреци за уговорки. Какво стана бе, що сините не легнаха на армейците, що не върнаха жеста от миналата година??? Защото тази версия бе измислена от червения батальон, за да бъдат спасени оцапаните армейски мустаци тогава. Ами сега? Съдията бил виновен, пак заговор! Дръжки. Реферът бе перфектен, не сбърка. Но някой пак трябва да се оправдава. Въпрос на достойнство, на морал. Това не бива да вълнува сините, те си имат задачи и си ги гонят. Гледат си в собствената манерка. Между другото на календара в редакцията пише, че който бие на Великден, бие цяла година.

Това е. Весели празници!