Не търсете логика в последните събития на „Герена“, защото трудно ще я откриете. Просто има и такива моменти. Георги Иванов свали рязко доверието си от Пепе Мурсия и крайният резултат е ясен. Испанецът си тръгва, а директорът ще стане и треньор на Левски.

Иванов не може да се похвали с последователност при изказванията си в последните месеци. Каза, че ще търпи треньора, ако ще и цяла година. После свали мизата на шест месеца, но при положение, че резултатите са плачевни. В крайна сметка от онзи момент се изигра един мач, в който Левски спечели с 1:0, което не е повод за сълзи. Гонзо обаче вътрешно беше убеден, че Пепе Мурсия не е неговият човек за „сините“. Индикациите бяха, че нещата в тима не са, както трябва да бъдат.

Гонзо рискува в този момент, а направи същото и през лятото, когато заложи на испанеца. Пепе е интелигентен човек с добри познания, но по-скоро е силен на теория, практиката не се получи. Грешката беше, че „сините“ се спряха на специалист, който е бил „извън радара“ в последните сезони. Липсата на скорошна работа е проблем, още повече, че говорим за Левски, където приказките за „нулева година“ явно са само научна фантастика, което е лошо. 

Мнозина обвиниха директора, че е постъпил неправилно с уволнението на Мурсия. Ходът не е логичен, но едва ли има човек, който познава по-добре футболистите от Гонзо. Той ги селектира, той направи чистката преди това. Най-закономерното нещо е Иванов да поеме цялата отговорност. Ставаме свидетели точно на този акт.
Георги Иванов беше изключително смел и храбър футболист. Може би това беше най-вдъхновяващото му качество на терена. Сега очевидно е още по-категоричен в това отношение. Част от характера, какво да се прави. Има смели, но има и страхливи. Има хладнокръвни, обаче има и емоционални. 

Мурсия ще си отиде, така както дойде. Нямахме богата информация за него, а със сигурност няма да го помним дълго. Ситуацията е сходна със Славиша Йоканович, само че сърбинът получи повече време за изява, имаше отбор с далеч по-висок бюджет и бе по-разпознаваемо име, защото футболната му кариера бе далеч по-солидна. Пепе е прекалено възпитан за родната футболна действителност. В спортно-технически план проблемът бе, че сякаш заниманията бяха по-лежерни от необходимото.

Сега Георги Иванов сам се слага на най-ветровитото място. На практика той става зависим от футболистите, които привлече и остави в Левски. Това вече е истинско предизвикателство. Пред Гонзо има два пътя. Единият е да се провали, а другият е да излезе гениален специалист. Съществува и междинна възможност, но тя е малко размита.

Реално на терена с Левски може да се случат следните работи. Отборът да не се класира за Европа. Това ще е грандиозна издънка във всяко едно отношение. „Сините“ могат да стигнат до турнирите на УЕФА, а ако това се случи с хубав футбол, значи Иванов е свършил повече от прилична работа. Ако Левски вземе купата, ще е прекрасна изненада. Ако Левски стане шампион, което е в сферата на фантастиката, Георги Иванов ще си гарантира дълги години на мениджърския пост в клуба. 

Гонзо рискува, защото е смел. Вярва на футболистите си, което е първата стъпка за бъдещи успехи. Окаже ли се, че тази вяра е сляпа, значи Георги Иванов не е просто смел, а и неразумен. 

Заслужава ли Георги Иванов да е треньор на Левски? Да, заслужава втори шанс, защото е легендата Гонзо. Нека не забравяме, че той се завърна на „Герена“, след като остави добри впечатления като наставник на Черно море. 

Очертава се да му бъде много трудно. Голяма част от феновете не разбраха хода с уволнението на Мурсия. Вероятно мнозина ще следят резултатите на Левски в следващите три кръга. Справката показва, че „сините“ ще играят с Берое, Ботев Пловдив и Черно море. Гонзо явно не се страхува от нищо, така че нека слага анцуга, да грабва хронометъра и да се хваща на това лудо хоро.