Георги Иванов е роден на 2 юли 1976 г. в Пловдив. Син е на легендата на футболния "Ботев" (Пд) Александър Иванов. Но още на 10 години започва да тренира в големия градски съперник "Локомотив" (Пд). На 21 е привлечен в "Левски". С основна заслуга е за трите поредни титли през 2000, 2001 и 2002 година.

С изявите си през пролетта на сезон 2005/2006 и есента на сезон 2006/2007 помага за още две шампионски купи на "сините". През 2009 г. жертва и здравето си за големия обрат в първенството, осъществен от "Левски" за сметка на ЦСКА. На 9 май 2009 г. емблематичният №9 излиза сензационно срещу вечния съперник след експресно лечение заради разкъсване на мускулни влакна в прасеца на левия крак.

Почти на своя глава Гонзо слага капитанската лента - с маска на лицето заради счупена костица на скулата. За да щади невъзстановения напълно ляв крак обаче, контузва тежко дясното коляно и напуска още в 14-ата минута. "Левски" бие 2:0 и става шампион. Но това се оказва последният мач на Гонзо - рекордьора по отбелязани голове във вечното дерби с 15 във вратата на ЦСКА. Има 22 битки с "червените" - 15 победи, 5 равни и 2 загуби. 13 от 15-те му гола срещу ЦСКА носят победата на "Левски". Иванов има и 4 купи на България. Избран е за футболист на годината през 2000 и 2001 г. През юли 2009 г. е назначен за спортен директор в "Левски". Но завършва сезона и като наставник на тима. През 2011-а вече официално е и старши треньор. Днес навършва 35 години. Прочетете интервюто на вестник “24 часа” с Гонзо.

- Чувстваш ли се успял мъж на 35?

- Доста неща съм постигнал в живота и в личен план, и в професионален. Нормално е да се чувствам, че съм успял в известен смисъл. Човек винаги има накъде да се развива. Затова се опитвам да израствам всеки ден. 35 години не са възраст, за която да кажеш, че знаеш всичко в живота.

- Каква е ролята на бащата Александър Иванов, за да стане това, което е днес синът Георги Иванов?

- Доста голяма. Все пак всяко дете иска да прилича на баща си. До някаква възраст съм искал да приличам на него и той е бил моят идеал за мъж. След неговата смърт аз станах главата в семейството. И до ден днешен е така. Баща ми има голяма роля да съм такъв, какъвто съм.

- Баща ти е легенда на "Ботев" (Пловдив), а ти тръгна от любимец на феновете на "Локо" (Пд), за да стигнеш до идол на левскарите... Нямаше ли бащинска намеса в посока "Ботев"?

- Той никога не ме е ограничавал и никога не е бил човек, който да ми казва какво да правя. Винаги изборът е бил мой. Така е било още от най-ранните ми години. Имах голям респект от баща ми, но като цяло той дори не знаеше, че съм започнал в "Локомотив" (Пловдив). Но в момента, в който му казах, защото трябваше да променя училището - бях в спортна паралелка, баща ми го прие. И каза: "Изборът винаги е твой." А и когато си футболист, не приемаш нещата така както ги приемат феновете.

- За какво най-много съжаляваш?

- Човек винаги има за какво да съжалява. В моята спортна кариера хубавите моменти са повече от лошите. В личния ми живот изборите, който съм направил, в повечето случаи са били правилни. Може би трябва да съжалявам, че реално можех да играя в много по-силен отбор, отколкото беше "Рен". Може би не можах да играя в чужбина на нивото, което исках и можех. Но аз съм си направил изводите защо се е получило така.

- С маска на лицето, с контузия в някои мачове, с много мъки завърши кариерата си на футболист по шампионски. Докога ще си шампион?

- В характера ми е заложено, че винаги искам да побеждавам. Невинаги се получава, но никога няма да се откажа. През целия си престой в "Левски" винаги съм играл с качествени футболисти. И почти винаги съм бил водещата фигура. Свикнал съм да нося отговорност. И това, че понякога съм играл с контузии, е било, защото не съм искал да оставям съотборниците си без моята подкрепа.

- Ако преди 3 години те бях питал още колко ще играеш, какво щеше да отговориш?

- Истината е, че контузията ми преждевременно ме отказа от футбола. Не че не можех да се върна, но вече приоритетите ми бяха други. Ако не се бях контузил, щях да играя още една-две години. Но когато човек си прави планове, те невинаги се осъществяват.

- Една-две години над сегашните ти 35 или над тогавашните 32?

- Не над сегашните. Един футболист невинаги може сам да прецени колко да играе. Много футболисти не могат да уцелят границата. Те се усещат добре физически, но всички качества, които имат - бързина, сила, издръжливост, повратливост, ги губят малко по малко. А сборът става много. На самия играч не му се спира, но идва момент, в който треньорът трябва да му каже нещата такива, каквито са. Затова прецених, че трябва да спра, за да не изпадам в такава ситуация.

- Коя е най-трудната ти година досега?

- Лошо е, когато се трудиш, както винаги, но нямаш резултатите, които друг път си постигал. Когато има резултати, независимо с какви усилия си ги постигнал, си удовлетворен. Но когато си дал всичко и резултата го няма, тогава ти е най-трудно и си разочарован. Имал съм много трудни години. Професията определя и личния ни живот. Ако нямаме добри резултати, в този момент и личният живот започва да ни куца.

- Колко гола още щеше или искаше да вкараш на ЦСКА?

- Никога не ми е било фикс-идея да вкарвам на някой определен отбор. И никога не съм бил такъв, че да си поставям цел колко гола ще вкарам или колко титли ще имам. Не съм човек, който живее с миналото. Вкъщи нямам нито една фланелка, нито един медал, нито една купа - дали индивидуална или отборна. За мен е важно какво ще се случи сега или утре, а не какво е било вчера. В момента, в който спрях да играя футбол и реших, че ще бъда директор, успехите ми като футболист бяха само една основа на базата на самочувствието. И нищо повече. Затова работя от сутрин до вечер. Почти съм забравил кога съм бил футболист. Минаха две години, а аз имам чувството, че са повече от десет.

- Къде са фланелките, медалите и купите?

- Подарявам ги на приятели. В последно време и на сина ми, който е доста любопитен - маската, иска да е у него, медалите ги разнася из Пловдив. Не съм човек, който живее с миналото, затова не държа тези неща вкъщи.

- Какво прави малкият Александър Иванов с маската, с която баща му е стряскал ЦСКА, носи я в училище ли?

- Знам ли какво прави, дал съм му я. Вече не знам къде е. (Смее се.)

- Не обичаш да бягаш от отговорност и да мислиш пораженски. Но ако все пак се наложи да напуснеш "Левски" заради слаби резултати, какво ще правиш?

- Не се замислям върху такива неща и концентрирам мислите си в положителна посока. Защото съм сигурен, че ние ще успеем. Казвам ние, защото сме едно цяло - отбор, спортно ръководство, техническо ръководство в лицето на Тодор Батков и Константин Баждеков. Каквото и да се случи, аз ще продължа да бъда част от "Левски", независимо дали работя в клуба. За разлика от други хора, които са от "Левски", само когато са в клуба. Никога не съм се замислял какво ще правя после. Пак ще се занимавам с футбол. Ако ви кажа, че ако си тръгна от "Левски" - край, ще свърши светът за мен и няма да се занимавам с футбол, това е лъжа. Сърцето ми винаги ще бъде в този отбор, каквото и да се случи.

- Но да си треньор не в любимия, а в друг клуб, ще е доста по-тежко...

- Най-лесно ми беше да избягам от отговорност и да сложим треньор, на когото аз да бъда директор. Никога не съм бил човек, който се страхува от предизвикателствата. Само този, който рискува, може да успее. Има голям шанс и да загуби, но ако целта ти е да спечелиш, няма как да разбереш кое е правилното и кое грешното, без да поемеш риск.

- Ще бъдеш ли в "Левски" за 100-годишнината на клуба, при положение, че заяви, че си тръгваш догодина, ако не направиш отбора шампион?

- Не знаем какво ще ни поднесе бъдещето. Мислех, че ще играя още две години, но се отказах на 33. Дали ще съм в "Левски" още 3 дни, 3 месеца или 3 години, само Господ знае. Правя това, което трябва, пък да става каквото ще. В крайна сметка всичко зависи от резултатите.

- Дефинирай ми "Левски" на Гонзо...

- "Левски" на Гонзо - няма такъв отбор. Има "Левски" на собственика и на феновете. Аз съм част от "Левски" и работя за клуба. След тръгването на Велев и Боримиров се направиха много промени. Доста хора си тръгнаха, доста нови привлякохме. Изградихме млад отбор със средна възраст 23-24 години. Отбор с бъдеще. Дори и да си тръгна, знам, че остават футболисти, които за 3-4 години ще бъдат гръбнакът на "Левски". Направихме и доста качествени трансфери. Гара Дембеле например. Купихме го за 200 000 евро, а го продадохме за над два милиона.

- Коя е най-голямата ти грешка като ръководител?

- Когато работиш всеки ден и трябва да вземаш по 15 решения, свързани с много хора, е нормално някъде да си сбъркал в преценката си. Надявам се, че верните ходове, които съм направил, са много повече от грешните. Независимо че мнозина си мислиха: "Той е на 33 и е нормално да допуска грешки." Трябва да разочаровам тези хора и да им кажа, че още три години преди да приключа кариерата си, аз вече не бях само футболист. Знаех, че сегашният момент ще дойде - дали в "Левски", дали в друг отбор, щях да продължа да се занимавам с футбол. Когато видиш, че наближава краят на кариерата ти, нормално е да се замислиш за много неща. Да гледаш да се учиш от ръководни фактори и треньори. Не на 33 години, спирайки с футбола, почнах да се интересувам от треньорство и ръководство на футболен клуб. А много преди това.

- В този ред на мисли вероятно си много щастлив от факта, че повече млади хора стават треньори. Най-актуалният пример е Андре Вилаш-Боаш, който е на 34 години, а вече пое "Челси"...

- Ние, хората, си мислим, че трябва да станеш на 60 години, за да можеш да вземаш решения и да носиш отговорност. Бъдещето е в младите хора. Те имат идеи. Те искат да се развиват и да се доказват. А по-старите хора живеят в свят, който не могат да приемат - заради развитието, технологиите и многобройните нови неща. На младия човек умът му е гъвкъв. Докато възрастният човек има закоравели навици, които не може да променя. Да, опитът е много важен във всяка област, но и всеки следващ ден трябва да се усъвършенстваш.

- Друг клуб освен "Левски" предлагал ли ти е да му бъдеш директор или треньор?

- Не ми е предлагал, защото на 33 години приключих кариерата си и веднага поех по новия път.

- Може да са пробвали другаде да те изкушат с пари...

- "Левски" е моят живот. Тук израснах и като футболист, и като човек. Изгради ме много. Никога не съм се замислял. Даже във футболната ми кариера е имало български отбори, които са искали да отида да играя при тях. Но винаги съм казвал, че играя ли в България, това ще е само в "Левски". Нито като футболист, нито сега като директор ме вълнува дали друг отбор се интересува от мен.

- Как реагираш на злобата?

- За мен такива хора са жалки. Толкова тъпотии и поръчкови глупости се изписват за мен. Освен да се смея и да се чудя как може да има такива болни мозъци, друго няма какво да направя. Не ме интересува кой какво говори. Мога да си дам самооценка. Мен ме мразят хора, които аз дори не познавам, не съм ги и виждал. За съжаление в България хората стават все по-злобни.

- Бижутера май има голям шанс да стане Кмета, какъв е шансът един ден Гонзо да стане градоначалник?

- Аз съм избрал как да продължа моя живот след футболната ми кариера. И това е моят избор. Ицо Йовов сам ще си избере как да продължи своя живот. Но Ицо Йовов е ценен за футбола. Не само като футболист, а и след това. Така че ще се радвам, ако Ицо продължи кариерата си като футболист, изпълнявайки договора си, а след това да остане в "Левски". Винаги има нужда от интелигентни хора.

- Но ти нямаш политически амбиции?

- Нямам. Интересувам се, колкото и всеки друг човек. В България всеки разбира от футбол и от политика. Няма нужда от още един, който се прави, че разбира от политика.

- За едни и същи ли гласуваш всеки път? Имаш ли политическа групировка, на която вярваш безусловно, или сменяш възгледите си?

- По делата на един човек се определя дали да гласуваме за него или не. Смятам, че България трябва да се развива в правилна посока. Всички виждаме, че нещата не са каквито трябва да бъдат и каквито са в нормалните държави. Не искам да говоря какво трябва да се направи, защото има хора, които разбират повече от мен в тази област. Най-важното е всеки да се опитва да помага, а не да дърпа чергата към себе си.

- Има ли новият нападател в "Левски" Сьорд Арс потенциала на Гара Дембеле?

- Арс показа потенциала в предишния си отбор. На базата на това ние го купихме. Но тепърва той трябва да се доказва в "Левски". Защото всички се съмняваха във възможностите на Гара Дембеле, преди да го вземем, а сега се оказа, че той е с много голям потенциал. Ако върнем статистиката на Гара години назад, тя е катастрофална. Ако гледахме статистиката, той не трябваше да играе в "Левски". Но на базата на видяното от мен в мачовете му за "Локо" (Пловдив) аз бях сигурен, че Гара Дембеле ще успее в "Левски". Според мен всеки футболист трябва да се доказва всеки ден. В този живот няма вчера, има днес и утре.

- В новата холандска деветка Арс виждаш ли и нещо от Гонзо?

- Виждам типичен голмайстор. Футболист, който на нас ни трябва, за да материализира усилията на целия отбор. Той това го има. Надявам се да се адаптира по най-бързия начин в "Левски". На базата на мачовете, които сме гледали, Арс е качествен нападател. Доколко ще покаже доброто си лице, това зависи и от него, и от всички нас в "Левски".

- Колко пари ще изхарчи "Левски" за селекция това лято?

- Много хора пресмятат трансферите, които ние сме продали, но не броят привлечените на всеки шест месеца от година и половина насам. От продажбите реално влагаме доста пари в новите футболисти. За да вземеш за година и половина 20 футболисти, това значи, че си инвестирал голяма част от взетите пари. А и вече не може да държиш играч по 10 години, защото футболът е и бизнес. Не е като едно време, когато не са пускали българите в чужбина. А и има доста клубове, които могат да предложат много добри условия за играча и за отбора. Гара Дембеле е пример. Нормално е той да иска да се развива. Не говорим за клуба, в който е играл тук, а за първенството. Първо, че става дума за Германия, второ, за много повече пари за играча и "Левски" нямаше морално право да го задържи. Самият той нямаше да има мотивация и нямаше да е от полза.

- Колко процента от парите, взети от Гара, ще изхарчите за сегашната лятна селекция?

- Горе-долу половината пари ще ги вложим в нови футболисти.

- Кога смяташ, че селекцията ще приключи и кога би било най-добре за "Левски"?

- Реалностите са такива, че когато има три страни - два клуба и играч, е трудно да се договарят условията. Много е трудно да купуваш хора, защото това не е като кило домати на пазара, струващо 2 лева. Ти вадиш двата лева, вземаш килото домати и отиваш вкъщи да правиш салата. В трансферите има детайли - условия, които устройват играча, но не устройват клуба и обратното. Трудни са за предвиждане. Няма треньор или директор, който да не иска да приключи селекцията в клуба преди началото на подготовката. Но всички привлечени дотук играчи имат нужните качества за нашия отбор. "Левски" има голям потенциал. Продължаваме да търсим десен външен халф и стопер. Някой път е по-добре малко да закъснееш, отколкото да избързаш. Защото след избързването вече няма връщане назад.