Песента „Пак ще се срещнем след десет години” не пасва в нашия случай. Те отново се срещнаха, но годините са повече - 13.

Лятото на 1997 година Георги Иванов-Гонзо и Сашо Александров-Кривия пристигат на стадион „Георги Аспарухов”. Тогава съоръжението няма нищо общо със сегашния си вид. Храсти са обхванали трибуните, базата е в трагично състояние. Ерата Лафчис вече е минала златния си период. Един голям син тим е разпродаден и опитното око на Андрей Желязков полага основите на нещо ново, поглеждайки към „пловдивския пазар”.

Гонзо и Кривия пристигат на „Герена” в гладни години. Пари няма, ама Левски си е Левски. През първата година в София двамата вкарват по 10 гола за „сините”. Началото е трудно, но след това идва ред на паметни победи и три последователни титли.

Финансовата ситуация се променя рязко. Парите на Майкъл Чорни се изливат върху Левски и играчите му. Звездите с имена на космонавти усещат това. „Сините” мачкат, пловдивчаните стават любимци на феновете.

От онези времена на „Герена” са останали малцина. Елин Топузаков, Димитър Телкийски… и Къци, който се грижи за терените. Преди карето цветовете на Левски е защитавал само един от актуалните играчи в клуба -Христо Йовов, който е и юноша на тима.

Дълги сезони пътищата на Сашо Александров и Георги Иванов се разминават. Единият игра доста време в Турция, а другият, след рекордния трансфер в Рен, често се завръщаше на „Герена” за радост на „сините” фенове… и за съжаление на опонентите им.

Студ и мощен снеговалеж посрещнаха Александров при завръщането му в София. Зимата олицетворява старостта. При халфа говорим за футболна такава. Критиците са ясни, според тях на „Герена” бъркат с привличането на старите кримки. Доводи не им липсват. Бройката е голяма. Петков, Топузаков, Вагнер, Бардон, Йовов, Телкийски, а сега и Александров. Истински футболни ветерани.

Проблемът обаче не е в тях. За съжаление, той е другаде. Вариантите са два. Или „бодрата смяна” се крие, или няма кой да я види. Лошото е, че и в двата случая ситуацията буди меко казано притеснение. Това определено не важи само за Левски, а за целия ни футбол.

„Това не е песен, за да се забрави”, отсече минути след като отново пристана на „сините” Сашо Александров. Кривия „пееше” доста добре и в свой стил. Време е отново да го чуем! Е, на „Герена” дойде още един футболист с история. Още един, който ще остане запомнен с нещо, за разлика от много други. Ако не друго, то поне ще бъде интересно. Треньорът е млад, а голяма част от играчите са стари. Може да не им отива, но не е ли забавно да ги наречем „бебетата на Гонзо”?