Младият нападател на Локомотив София Преслав Йорданов е истинска машина за голове за „железничарите” в подготовката на тима за новия полусезон. 191-сантиметровия таран бележи във всяка контрола тази зима, и се надява да продължава в същия дух и занапред.

20-годишният Преслав е от Плевен, и е израснал в школата на местния Спартак. От две години е собственост на Локомотив София, но по-голяма част от този период прекара под наем в други отбори. „Сега съм тук и се надявам да остана. Надявам се занапред да получавам шанс и да израствам като футболист,” сподели Йорданов за Гонг.

Головият усет за него е вроден. „За мое щастие, успявам да застана на правилното място, и топката идва при мен. Няма значение как я отигравам, предпочитам да е вътре в мрежата. Мисля, че притежавам усет за гола. Десния крак ми е по-силен, но мисля, че мога да играя и с двата,” казва Преслав, който не се притеснява от двамата си конкуренти в атака – Мартин Камбуров и Цветан Генков. „Добре е да има такава конкуренция, те са най-добрите нападатели в България. Уча се и чакам своя шанс. Аз не очаквам да съм титуляр, но очаквам да помагам на Локомотив да печели мачове.”

Нападателят явно не обича да говори за себе си и призна само:„Скромно момче съм, добро. Излизам с приятели, нямам си гадже.”

В гласа на Преслав се усеща тъга, когато заговори за баща си – Анатоли Кирилов. Футболният треньор загина в автомобилна катастрофа миналата година. „Това е най-тежкият момент в моя живот. Нещастие, опитвам се да го преодолея. Той ми е помогнал много, заради него играя толкова добре с глава,” споделя младокът.

Той казва, че любимите му отбори са Манчестър Юнайтед и ЦСКА, но пристрастията му към „червените” датират по-скоро от детските години, отколкото в настоящето. „Фернандо Торес и Уейн Рууни ми харесват, това са моите идоли като нападатели. Мечтая си да постигна много във футбола, да играя в Манчестър, или Барселона. Има много български футболисти в чужбина, това е напълно реално,” категоричен е голмайсторът.

„Чувствам се добре в Локомотив София, надявам се да сме в тройката в края на шампионата,” казва още Йорданов и разкрива най-страхотния си мач: „Със Спартак Плевен играхме с Академик София, беше борба за оставане, бихме 5:3, а аз вкарах четири гола, беше много драматично. Не знам кога ще вкарам четири гола в А група, дай боже да е този полусезон.”

„Надявам се треньорът да ми гласува повече доверие, и да го оправдавам. Засега не мисля за конкуренцията на Мартин Камбуров и Цветан Генков, ще е трудно, но мисля само как да се представям добре. С времето нещата сами ще си дойдат,” завършва Преслав Йорданов, спокойно и уверено за 20-те си години.