Тъжни неща се случват на Герена тия дни. Колкото са тъжни, толкова са и срамни. И обидни. Че и абсурдни. За Топчо, Мечо и Йовов говоря, разбира се. И за Бардон. За Копи и Бабангида, също. И за Гонзо...

Синята приказка свърши! Това го разбрахме още през лятото на миналата година. Резилът „Тампере” бе абитуриентският бал на един неразделен клас, превърнал се в истински дрийм тим на Левски. Ужасната синя есен само потвърди запалянковското усещане за задаващ се разпад. И той вече е факт. Ето го. Дойде.

Топузаков и Телкийски трябва да се правят, че им харесва в Израел, за да не обидят новите си фенове. Йовов мина през софийския аеропорт за Кипър завит с качулка. Кофти му е, че си тръгва така. Трима от най-големите в Левски ще ритат за анонимни средняци или аутсайдери в държави-джуджета на футболната карта. Едва ли ще получават и много повече от това, което заработваха на Герена. Кофти. Но друг избор явно нямаха, началниците отдавна ги бяха емнали да напускат Левски. Защо? От какъв зор? Е, това са хубави въпроси. Но най-болният е друг. По такъв ли начин трябваше да бъдат изритани футболисти, докарвали до екстаз публиката си?

Ами Бардон? Един от най-силните чуждeнци играли някога у нас говори с шефовете си през наши и френски медии. Чуди се да остава или не го щат. Всъщност говоренето, онова човешкото, май избяга от синия клуб. И започнаха да се случват щуротиите. Коприваров и Емил Ангелов пък още джиткат с юношите, докато не подпишат договори.

Добре. Далеч съм от мисълта да даваме съвети на синьото началство. Не ни е в стила. Но все си мисля, че играчите от големия отбор на Левски не заслужаваха точно това.

Защото Топчо изигра със сърце и душа всичките си футболни години в Левски. И отказа няколко пъти куп руски пари, за да остане. Но си тръгна. Накрая вече нямаше избор.

Защото Мечо навъртя сезони по дясното крило в своя си стил. Ту късаше нервите на зрителите, ту ги караше да скандират прякора му. А те го обичаха. Дори и заради онази голова левачка във Верона.

Защото Йовов вкара шедьовър на Фабиен Бартез. И вдъхнови французите да го нарекат Бижутер. Сърцето на всеки син фен трепва, когато види на повторение двама от Марсилия вляво, Ицо вдясно, Бартез клекнал и топката при паяците под гредата пред сектор Б. Такъв гол не се забравя. След 20 години ще го гледат децата или внуците ни.

Защото Копи вкара на Оксер и разтвори книгата с Приказката.

Защото Бабангида нокаутира Артмедия и отвори вратата към Удинезе.

Знам какво ще ми отговорят официалните власти на Герена. Топузаков прави по няколко фатални грешки на сезон, Телкийски повече спи на тревата и е изчерпан, Йовов върви твърдо надолу, Бардон е с лични проблеми и не мисли достатъчно за отбора, а Коприваров и Емил Ангелов са пропилели сума ти шансове, когато играеха.

Да, сигурно е така. Даже най-вероятно е точно така. Но не това е начинът! Не трябваше така да си тръгват футболисти, които помогнаха Левски да напише една от най-златните страници в историята си. Собственикът и хората под него са прави да не харесват този или онзи, да не щат звезди с високи заплати при пропаднал сезон.

Но нали точно Левски заслужено бе засипан с похвали, че е променил мисленето си? Къде е промяната, че нещо не се вижда напоследък? Освен по трибуните. Там сините фенове аплодират своите до дупка! Но сега се чудят какво става. Защо така тихо, тихо и тъжно си тръгват един по един любимците им. С наведени глави, тъжни. Това не са ли ония същите герои от почетните обиколки след триумфите над Оксер, Динамо, Олимпик, Удинезе, Киево? Същите са.

Защо тогава не ги изпратиха през парадния изход, откадето си тръгват големите? Защо не им организираха поне един бенефисен мач върху новата трева на „Георги Аспарухов”? Прощален мач, в който златните момчета де се изправят срещу съперника Х за чест и слава, а накрая да напуснат горди под оглушителния рев на Герена. Да има балони, настроение, самочувствие. И от двете страни. И после, след мнооого години, всички да се гледат в очите, да се събират пак на по бира или за поредния шоу двубой на синия дриймтим от началото на 21 век. Да се радват на вечните си карти за ложата на стадиона. Очевидно това е много трудна задача в Левски. Така навремето си тръгнаха Сираков, Боби Михайлов, Гибона... Мъри Стоилов поне сам си организира бенефиса, за да ни убеди още тогава колко напред е отишъл.

Жалко. Сега ще е по-скоро комично, ако в последния момент преговорите се прецакат и на Герена пак се върнат вече натирените. Няма. В Израел и Кипър ще стане. Макар че можеше трима национали да бъдат продадени в далеч по престижни първенства. Но е въпрос на можене, на мерак. Това обаче е друга тема. Днес само исках да попитам простичко не защо ги махат, не защо тях, а защо по този тъп начин?

Така явно си тръгват от Герена. Това е орисия. Или е проклятие, действащо като гилотина през годините. Проклятието да си силен в Левски, да си обичан, да си голям. Като Гонзо, например. Да, въпреки кървавия гол и Георги Иванов си тръгна тъжен, насълзен.

С Мъри за треньор Левски пак ще направи силен отбор от нищото. Стоилов отново има нужда от време и доверие. Ще стане. Дори и Хичо да иде в Арсенал, а Валери в Блекбърн. С няколко нашенци, с малко нигерийци, мароканци и бразилци за цвят Левски ще е някъде в челото. Сигурно скоро или след години пак ще има европоход. Дано. Отличните терени са факт, юношеският хотел също. Път нагоре отново ще има. Такъв е животът, мойто момче. Днес изправяш стадиона на крака, утре стюардесата ти сипва кафе на път за никъде.

Никой обаче не може да ти отнеме любовта на хората. Или поне така се пее в една песен. Това е.