Вратарят на Левски и националния отбор на България Георги Петков заяви, че може би вече му е дошло времето да смени клубната си принадлежност и да си намери нов отбор.

В поредното издание на клубното телевизионно предаване „Часът на Левски” капитанът на „сините” сподели и голямото си разочарование от отпадането на Левски от евротурнирите и даде своето обяснение за тежкия период на отбора и вижданията си за бъдещето. Интервюто бе поместено в официалната страница на вицешампионите.

Георги, този сезон за Левски определено не се разви по добър начин...

- Наистина е така. Проблемът е, че не е само тази година. Вече втора година става така, че Левски не върви както ние и феновете очакваме. Мисля, че предните години, когато достигнахме четвъртфинал за УЕФА и влязохме в групите на Шампионската лига, бяхме достигнали тавана си. Вдигнахме много летвата. Определено между тези футболисти, които напуснаха и тези, които са в момента има разлика. Сега отборът е изграден от доста по-млади момчета, които съвсем нормално нямат нужния опит. Доста ни е трудно.

Преди четири години, когато Левски отпадна от Беверен, едва ли някой е предполагал, че на следващата година ще постигнете такива успехи...

- Така е. Този отбор, който постигна успехите, се градеше близо четири години. Първата година не успяхме да бием Беверен, но след това се сработихме и дойде триумфа.

Вече си капитан на Левски. По-различно ли се чувстваш?

- Капитанската лента не я приемам като нещо силно. Просто така е преценил треньорът и приех неговото решение. Не мисля, че има разлика между мен и останалите футболисти.

Повече ли се чува твоят глас в съблекалнята или и преди се е чувал достатъчно силно?

- Че се чува е факт. Но не е заради капитанската лента. Просто съм по-емоционален в мачовете. Мразя да губя и може би заради това повече викам. Сигурно съм нагрубявал и наранил някой, но след това в съблекалнята съм се изправял срещу този човек и съм му се извинявал. Това е в играта. Извън нея няма проблем.

А някой от защитниците сърди ли ти се? От началото на този сезон почти няма мач, в който те да не са допуснали грешки.

- Не знам дали се сърдят. По принцип те са хората пред мен и без тях не мога да играя. Засега се разбираме. Надявам се Бистрон да преодолее езиковата бариера колкото се може по-бързо. Рабех вече влезе в час и говори добре.

В този кръг Левски играе с Беласица, което би трябвало да е лесен мач. След това обаче предстоят двубои със Сливен, ЦСКА, Черноморец и Славия, които могат да решат титлата.

- Остана ни да се борим само за шампионската титла и Купата. В миналите години играехме в евротурнирите и малко пренебрегвахме българското първенство. Заради това не подхождахме добре към някои мачове. Сега обаче само това ни остана. Надявам се да изиграем добре тези двубои.

След такива разочарования в Европа и на футболистите и на феновете е много трудно. Как успяваш да продължиш напред?

- Че има разочарование в хората се вижда. И при нас обаче има не по-малко разочарование. Ние искаме да печелим, но понякога не се получава. Лошото е, че това се случва в евротурнирите, където Левски винаги иска да играе силно и да влезе там където му е мястото. Феновете ще преосмислят нещата. Те виждат, че се гради един нов отбор с млади футболисти, а това изисква много време. Феновете отново ще дойдат на стадиона.

Беше разочарован след отпадането от Жилина и каза, че ще обявиш някои неща след около петнадесетина дни. Този срок наближава.

- Бях афектиран след Жилина. Но ми дойде в повече. Аз бях разочарован и след Бате Борисов. Като се замисля май е дошло времето когато трябва да отида да играя някъде. Естествено ако има подходяща оферта за мен и клуба, можем да седнем и да я разгледаме. Моята цел бе да играя в Шампионската лига. Нещата обаче не станаха. Вече 7-8 години съм в отбора и си мисля, че вече ми е дошло времето да изляза в чужбина.

Съжаляваш ли, че не направи това през лятото?

- Не. Останах заради евротурнирите. Можех да отида някъде, но те щяха да ми липсват. Минал съм през тази незабравима тръпка. Четвъртфиналът за УЕФА и влизането в Шампионската лига ще ги помня цял живот. Това бяха най-щастливите ми моменти.