Не знам дали си спомняте преди години една хитова комедия, която ни веселеше по кината - „Боговете сигурно са полудели“. Филм с подобно заглавие гледаме от началото на пролетния полусезон във футболна България. Дали ранното пролетно слънце, или пък трите месеца скука без състезателен футбол, доведоха до слънчасването, не мога да кажа. Но фактите са такива.

За някакви си два изиграни кръга видяхме целия спектър от простотии с марка BG. Ще каже човек, че титлата не само не е решена, а в нея са се вкопчили няколко отбора. Или че нивото на футбола ни се е повишило драстично през паузата и конкуренцията е станала невероятна. Нищо подобно – даже точно обратното. Да, има интрига около Купата на България, а в шампионата любопитството се поддържа около дилемата двама са малко, трима са много по отношение на зона „УЕФА“. И толкова!

Няма никакви основания за тоталното изперкване на всички нива. За има няма 12 дни, откакто бе подновено първенството, нравите в българския футбол се върнаха на равнището отпреди няколко години, а няма сериозна причина за това. То не бяха обвинения, съмнения и намеци във всички посоки и от всички посоки за уредени мачове. То не бяха приказки за хванати съдии. Естествено – недоказани. Дори около италианския съдия Дондарини се вдигна такава дандания, та стресна чак виделия много във футбола Пиерлуиджи Колина.

Има друго нещо, което също е лош сигнал. Вече даже не можем да говорим само за масова параноя, а трябва да мислим в посока тенденциозни и обмислени тежки удари под пояса. И това на фона на един слаб-слаб футбол.

Чудя се и се мая, както сме я подкарали, докъде ще стигнем, а сме само в началото на полусезона. Футболните ни богове пак са полудели, дано само изкрейзването не доведе след себе си тежки последствия.