Като цяло традицията във футболна България повелява господство на двуполюсния модел. Интересното е, че за разлика от политиката, където той престана да съществува след сравнително къс исторически период, противопоставянето синьо-червено и до днес е водещо в развитието на интригата.

Дълги години само Левски и ЦСКА са били в обсега на борбата за титлата, а останалите са участвали като част от декора. Затова сега някак си не можем да свикнем, когато се включва и трети кандидат. Миналия сезон изненадващо дори за самите себе си футболистите на Локомотив София се вплетоха като трети елемент в битката за златото, но тогава основните им конкуренти не ги взеха на сериозно и в крайна сметка се оказаха прави. Левски стана шампион в „Надежда”, а треперенето на „сините” не трая повече от няколко дни.

В края на 90-те години Литекс се появи на сцената и на практика бе на път да разбие двуполюсния модел, но всъщност футболът ни и тогава си остана с два конкурента. Помните, че Левски и Литекс тогава водеха битка на живот и смърт с всички средства, а ЦСКА стоеше почти безучастен, гледаше сеир и стискаше палци на ловчанлии.

Но, ето че през тази година нещата изглеждат различни. ЦСКА се подсили много, Литекс изгради отбор, а Левски, макар и в криза, си е ранен гигант, готов всеки миг да се изправи на крака.

И футболна България се оказа неподготвена за такъв трибой поне откъм тълкувания. Единомислието между Левски и ЦСКА около двубоите с Литекс всъщност не бе нищо друго, освен временно и кратко съвпадение на интересите. Подходът към дербитата в Ловеч от първия и третия кръг, коментарите, поведението на главните действащи лица от трите лагера бяха коренно противоположни.

Така че няма нищо лошо, а напротив, три тима да се борят докрай за титлата. Ще ни бъде значително по-интересно, а конфигурациите, които могат да се получат, ще са най-разнообразни.