Съвместна публикация на в-к Стандарт и Gong.bg


За пореден път в ранния съботен следобед родният футболен фен мечтаеше да бъде поне веднъж на мястото на този в Англия. Зрелището, предложено паралелно от страна на претендентите за титлата там, отново удари рекорден пулс. Колко ли апарата за кръвно налягане и халби с бира са дали фира на Острова, може само да гадаем?


Ето, че и у нас имахме своето минииздание на драма, което донякъде трябва да е задоволило търсачите на силни футболни усещания. Е, ситуацията е коренно различна, но три отбора - ЦСКА, Левски и Ботев, играха джентълменски и дружно пукнаха един балон, пълен с мръсен въздух, който сериозно застрашаваше атмосферата на футболното първенство. Мнозина вещи анализатори се бяха наточили като сатър преди Коледа да режат глави и да ни облъчват за кой ли път с теории на конспирацията.
Съдейки по моментното състояние и най-вече мотива, с който излязоха двата тима на терена на стадион "Българска армия", то бе напълно естествено Локомотив да грабне нещо като точков актив. Тогава главите ни щяха да станат като камбани от фалшивото дрънчене на конспираторите.

Представям си, ако грешката, която Урош Голубович допусна за втория "армейски" гол, бе дело на вратаря на ЦСКА - майко мила, някой теоретик сериозно щеше да впечатли съответната комисия за Нобелова награда, - да речем, в категория "Квантова физика и математика на футболния заговор". Слава Богу, такава награда не съществува, а хубавото е, че пак отдъхнахме - за втори път тази пролет, след като Левски би ЦСКА във вечното дерби.


Сега с бърза скорост да се насочваме към двата основни мача. Скорост, за която довчерашният фаворит за титлата Локо (Сф) може само да мечтае. На "Армията" "железничарите" приличаха на стара вагонетка, която драпа по планинска теснолинейка. Страхотно за интригата в шампионата, но повече от тревожно бе поведението на първия тим непосредствено зад лидера. Оправданията от "Надежда" ги знаем - ние сме лимитиран отбор, играем да не изпаднем и т. н. Греховно е обаче да имаш шанс за нещо повече от локалната си предопределеност и дори да не понечиш да го използваш.


От другата страна на бариерата на жп прелеза ЦСКА игра сякаш за 1 милион евро. Все едно прословутата премия беше конкретно за този мач, скътана в черно куфарче в съблекалнята на отбора. "Червените" направиха най-доброто си полувреме през този сезон и пометоха съперника, както обикновено момиче от народа - ВИП брадъри. Ако имаха настроение, желание и най-вече подкрепа от трибуните, то момчетата на Стойчо Младенов щяха да вкарат Локото и на десети коловоз. Но публиката липсваше, а малцината по трибуните сякаш наистина бяха приготвени за театър, какъвто определени медии им предричаха, и се държаха по съответния начин. ЦСКА спечели с 4:1, но спечели далеч по-важното - уважение и респект към клубните традиции.

Сега задаваме нов въпрос. След като седмици наред се питаше: "Ще играе ли ЦСКА за Левски?", новият би трябвало да бъде: "А ще играе ли Локомотив за ЦСКА?". Ще разберем в предпоследния кръг, макар на този етап и след демонстрираното от "червено-черните" съмнението да взема връх.


На "Българска армия" отсъстваше новият национален селекционер на България. Логично е той да се подготвя вече за квалификациите срещу Беларус. Вместо това Стоилов имаше далеч по-ежедневни задачи - да води клубния си тим срещу Ботев. Бъркотията, която за пореден път забърка БФС, с меко казано, спорния казус с назначаването на временен треньор на "А" отбора, при това по средата на цикъла, според мнозина вече дава първите си дефекти. И, естествено, потърпевши са "сините". Левски стъпи леко накриво в Пловдив, където играещият за чест и слава, а защо не и за трансфер (Какалов показа на потника си къде му се играе) Ботев за пореден път освежи лицето си с чиста съвест. Победа над ЦСКА през есента и равенство с шампиона сега - пито-платено.

Настръхването срещу Боби Михайлов вече се усеща, засега единствено все още солидният за българските мащаби точков аванс на Левски стопира бурята. Дали обаче тя няма да придобие морски характер? Ще разберем скоро.