Клубът на привържениците на Нефтохимик благодари на старши треньора Атанас Атанасов за свършената работа, откакто пое закъсалия финансово тим.

Бившият футболист на „шейховете“ застана начело на отбора в края на октомври, след като бургазлии регистрираха серия от 2 равенства и 10 загуби. Под ръководството на Атанасов Нефтохимик започна с поражение от Литекс (0:2), след което направи равен с Любимец (1:1) и победи Черноморец с 1:0. След това обаче до края на полусезона последваха 6 поредни загуби.

„Преди години, за поста треньор в Нефтохимик имаше опашка от кандидати. След време може и пак да е така. Но преди два месеца имаше само един. Онези от опашките, колкото и да са били много, вероятно няма да бъдат запомнени, но този, самичкият, ще бъде! Името му е Атанас Атанасов. Познатият ни с прякора Орела човек, пристигна в Бургас без да пита колко ще бъде възнаграждението му, кога ще си го взима и изобщо кой ще му го дава. И до момента, в който той не обяви, че си тръгва, така и не възропта от незаплатения си труд. Споменаваше, че в клуба футболисти, служители и ръководители работят или при лоши, или просто при липса на условия, но не това бе лайт мотивът в изказванията му. Според него, от оплаквания смисъл нямаше. Арменският поп и бургаската общественост и пет пари не даваха какво става с Нефтохимик. Такива са времената и нравите, не само в Бургас и България. Без пари няма интереси. Интерес имаше само Атанасов, който накара момчетата да си повярват и да заиграят по-сплотено. Да се борят за честта си, името на клуба, и за своя „гръбнак” и стотиците „прешлени” в него – феновете. Орела работеше, въпреки трудностите, които несъмнено са го направили по-силен и кален“, написаха от фенклуба на „нафтата“.

„Благодарим Ви, че ни помогнахте в поредния тежък за отбора момент!

Признателни сме за емоциите, които ни донесохте срещу клуба ПСФК Черноморец, управниците на който почти затриха Нефтохимик и го накараха да играе в Сливен. Да, губехме в много срещи, но по обективни причини и с достойнство.
Сега пътищата ни се разделят, но, ако един ден отново тръгнем по един и същ, ние ще знаем, че вървим с добър, честен и отговорен човек. Такъв, който не се бои от трудности и проблеми по пътя.

Завинаги един от нас, завинаги зелен! “