Ние тук си мечтаем за нов 17 ноември на българския футбол, но сме наясно, че такъв не се очертава в близките 100 години. Трябва да бъдем реалисти и на този етап да приемем статуквото, отредило ни да бъдем в по-бедната част от континента. Затова и проектът за Източноевропейска лига не е малоумен, както някои искат да го изкарат. В него има рационално зрънце.

Всъщност, в другата част на континента явно мислят подобно на нас. Защото и там има разделение. От една страна са ултрабогатите и силни клубове, а от друга също качествените, но не толкова конкурентноспособни тимове „втора ръка“. Вижте само за какво става дума в Испания! Там Реал и Барса доближават 500-те милиона бюджет, а всички останали разполагат с малко над 100 милиона или под тази цифра. Разликата едно към пет си личи в крайното класиране, където двата мегагранда финишират с по около 25 точки пред третия.

Богаташите от Запада отдавна имат идеята да се отделят в нещо като Супершампионска лига, провеждаща се по кръговата система на националните първенства. Г-14 иска това отдавна, а тези дни босът на Барса Сандро Росей даже излезе с конкретно предложение. Да се намали бройката на отборите в националните шампионати на водещите страни от 20 на 16 и да се създаде нова Лига на най-силните. Дори да се променят дните на провеждане на мачовете. В националните първенства да ритат през седмицата, а през уикенда да ставаме свидетели на мачове от сорта на Барселона – Манчестър Юнайтед и Челси – Реал.

Европа се раздели на 3 класи и бездната между тях расте все повече. Как неутралният зрител да гледа мачове от порядъка на БАТЕ Борисов – Барселона 0:5, когато, при цялото ни уважение към белорусите, техният клубен бюджет е едва 2,5 милиона евро?! Те са в Шампионската лига заради благоволението на Мишел Платини към Източна Европа, но реално мястото им не е там.

Европа от една страна се глобализира, а от друга поляризира. Така е и във футбола. Има логика свръхбогатите испанци, англичани, германци, италианци, французи плюс единични представители на „новите тигри“ от Русия и Украйна, а също от Португалия, да се отделят в подобен тип Суперлига. Второто ниво отбори от сорта на Атлетико Мадрид, Тотнъм, Шалке, плюс грандовете на Турция, Гърция, Холандия, други водещи отбори от Русия, Украйна, Португалия да формират втори силен турнир. А нашего брата Левски, ЦСКА, Звезда, Партизан, Стяуа, унгарци, чехи, словаци, хървати и прочие да се състезават помежду си в трета надпревара.

Засега УЕФА се противопоставя на подобни реформи, но бъдещето явно ще я принуди. И на Запад, и на Изток, вече мислят по този начин. Въпросът е как да се измисли най-добрата система, за да не бъдат тези 3 касти затворени общества и все пак да има преливане от едната в другата и в третата. Макар че това ще става много трудно.