Христо Йовов слезе от сцената не по предварително начертания план. Без титла и със сълзи на очите си замина последната „синя“ легенда. Всичко стартира преди 20 години, когато хлапакът се присъедини към първия тим на Левски.

Първият му период на „Герена“ стартира в особени времена. Левски беше на върха в няколко поредни години, когато властваше у нас. Тимът беше онзи, който практикуваше „синия терор“. През тогавашния си детски поглед много ясно си спомням как идолът ми Наско Сираков си тръгна от Левски. Лежах по очи, плаках и не можех да повярвам. Най-големият си замина. Баща ми влезе в положение и ми обясни, че „сините“ ги е имало и след кончината на Гунди, дори са почнали да печелят титли и купи по-често. Не помня дали ми стана по-леко, но и това мина. В края на сезон 1994-1995 „сините“ разпродадоха впечатляващия си отбор. Следващата кампания тимът беше с три-четири нива по-слаб.

В тази обстановка на сцената се пръкна Йовов. Направил своя дебют малко по-рано Христо се превърна във важна фигура, макар и Левски да беше доста слаб. Изумяваше ме фактът, че нападателят е едва 17-годишен. Набор на сестра ми, която по същото време вероятно се е притеснявала само за домашните и неизвинени отсъствия. Симпатизирах му, но ясно помня тъжния финал на първия му период на „Герена“. Андрей Желязков го нарече „леке“. Струва ми се, че е имал право.

Кариерата му продължи в Германия, където не успя да развие безспорния си талант. Роденият в Своге футболист пропусна няколко добри възможности в чужбина, за да осребри по-добре сериозните си качества. В онези времена Йовов предпочиташе забавленията. В общи линии това са така наречените „каубойски години“ в неговата кариера.

През 1999 година Йовов се прибра в София, но не на „Герена“, а в Локомотив София. Куриозно, но отново при Андрей Желязков, който работи в познат тандем с треньора Георги Василев. Престоят на Ицо в Надежда бе кратък. След това на път за Москва, където трябваше да подпише със Спартак, Христо Йовов се озова в Ловеч и стана част от Литекс. Нестандартно, но типично за него.

Близо четири години нападателят се подвизаваше в състава на Гриша Ганчев. Първо бе любимец на боса, а след това отношенията им стават смразяващи. Йовов остави добра следа в Ловеч, но до време. Кариерата му изглеждаше съсипана, когато се заговори, че отива в Берое Стара Загора. Нещата отиваха към провала на един голям талант. Докато не стана малко чудо.

Като прохождащ репортер влязох в залата за пресконференции на стадион „Георги Аспарухов“. В ефира на радио Гонг щяхме да отразим изненадващия трансфер. Йовов се завърна на „Герена“, а Наско Сираков щеше да го представя. Неминуемо се сетих за онези детски емоции. Когато плаках за Сираков и се изумявах от таланта на младия Йовов. Сега стояха един до друг, а аз трябваше да излъча думите им в ефира на спортното радио. Кой казва, че животът не е интересен?

Началото за Ицо при втория му престой на „Георги Аспарухов“ беше трудно. Тотално излязъл от форма, наставникът му Станимир Стоилов демонстрира солидно търпение. Йовов въртеше обиколки с кондиционния треньор, работеше по специални програми, но въпреки това пак се контузваше. От време на време играеше, понякога напомняше за себе си с голове. Подвизаваше се на малко по-различна позиция. Вече беше ляво крило.

През пролетта на 2005 година играчът записа 9 мача в А група и вкара четири пъти. След това стартира прословутият пробив на „сините“ в УЕФА. Тогава възкръсна и кариерата на Ицо Йовов. Той спаси отбора си срещу Публикум с двата гола на „Герена“. При втория отново се контузи, но вече ликувайки пред Сектор Б. Месеци по-късно крилото стана Бижутера. За ювелирното изпълнение срещу Олимпик Марсилия и гола в мрежата на Бартез е казано абсолютно всичко.

Христо беше важна част от великия тим на Мъри и Наско. Втория път, в който си тръгна от Левски, също не беше особено впечатляващ. „Сините“ се разделиха със своите герои по тъп начин. Йовов се прибра след преговори от Кипър, като автокрадец. Облечен, за да се прикрие със суичър и ходещ като бандит на софийското летище.

Йовов изкара спокоен период на острова и после отново се върна на „Георги Аспарухов“. Пак стана шампион, отново участва в забележителни европейски мачове. Победи Спортинг, наказа с гол Лацио в Рим. Направи достатъчно запомнящи се неща. Беше душата и сърцето на отбора. Не стана кмет и игра достойно за Левски. Отнесе доста хули за марковите си пропуски, но те бяха неизбежна част от кариерата му. Най-паметният остава онзи срещу Удинезе, който беше заличен от отличната му игра в същата среща.

Йовов си тръгна в събота. Една от най-черните съботи в историята на Левски. Загубената титла потопи в скръб „сините“, които жадуваха за титла. Бижутера си замина със сълзи на очите. В цялата си кариера се забавляваше, понякога го правеше на гърба на свои съотборници и противници, но винаги с типичното си чувство за хумор. Йовов не спираше да вдига шум, както с играта си, така и поведението си. Център на вниманието.

За съжаление, една шарена и луда кариера приключи малко куцо. Йовов получи червен картон в последния си мач за Купата на България. Показа му го бившият му съотборник в Литекс Цветан Кръстев. Направи го в Ловеч, а самият картон беше малко пресилен.

В събота Йовов получи необходимите почести, но остана в сянката на провала, който Левски сътвори. Парадокс, но отново съотборник развали партито. Този път настоящ – Митко Везалов, който си шибна автогол.

Йовов остава много запомнящи се мигове със „синята“ фланелка. Беше любимец на доста треньори, които нямаха нищо общо с клуба. Димитър Пенев и Христо Стоичков държаха безкрайно на него в националния тим, въпреки че в атака винаги сме имали изпълнители. „Червеният“ Ицо каза най-точно какъв е Йовов. „Икона на българския футбол“. Щом кавалерът на Златна топка го твърди, трябва да се съобразим.

Йовов стана номер 9 по два показателя в 99-годишната история на клуба. Девети по голове и мачове...

Левскарите са тъжни от поредната провалена година. Сега и един от малкото играчи, които в последните години са давали нещо значимо си тръгва. Такъв е животът. Има и нещо хубаво в цялата работа. Йовов си тръгва, но идва Антонио Вутов. Съвсем различен типаж като човек, но също толкова талантлив и обещаващ. Дано надмине Йовов, дано успее да използва таланта си по-рационално.

Христо напусна терена, но не и Левски, поне така обявиха факторите в клуба. „Сините“ имат нужда точно от такива хора в трудния момент. На „Герена“ трябват хора с интелект. Йовов обаче е длъжен и да се труди. Той трябва да се обучи, за да разгърне докрай огромния си потенциал. Като играч имаше още резерви, но сега времето е пред него. Вече е далеч по-мъдър и обигран, а пътят е по-дълъг. Бижутера може да стигне много високо. В кръга на шегата, възможно е да отскочи и до космоса, за да си вземе топката. Важното е, че може да си го позволи...