Церемонията за „Футболист на годината” по правило поражда полемики. Снощи Ники Михайлов спечели наградата, смятам в голяма степен заслужено. Тройката бе достатъчно реномирана Михайлов /Твенте/, Петров /Астън Вила/ и Бербатов /Манчестър Юнайтед/. Това си е постижение с оглед опърпания ни футбол. За „организацията” на събитието ще си кажем мнението, но след малко.

Победителят има такава история, че вероятно ще стане хубав филм от нея. Николай Бориславов Михайлов мина през всякакви моменти, за да стигне до сегашното си дередже. Преди пет години доста младият тогава вратар беше смазан от публиката на собствения му тим. Направен на салата Ники Михайлов успя да смени курса и днес е един от най-добрите на своя пост в Европа. Сериозни медии го обявиха за трансферна цел на Милан, Барселона /за втори избор/, Тотнъм и Шалке. Ливърпул си запаси специална клауза в договора с Твенте, за да има правото да го вземе на промоция. Ако това не е признание, здраве му кажи.

Само той си знае какво и как е направил през последните 60 месеца? Постижението му буди уважение, даже и в тези, които много не го харесват. Ники Михайлов показваше талант още на 16 години, но средата в България му вредеше. Хората го смятаха за връзкар, а славата и хубавият живот в София му пречеха още повече. „Онзи мач с Вердер промени моя живот”, призна футболистът на 2011 година.

Вечерта, в която стана номер едно в България едва ли ще промени с нещо кариерата на Михайлов. Твърде вероятно е това да не бъде и единствената му победа в тази категория, но това е нещо, което времето ще ни покаже.

За пореден път „организаторите” на това традиционно събитие успяха да му разкажат играта. За такава тъпотия трябва специален талант. Жалко за футболистите, които цяла година тренират здраво, та да се стигне до подобно признание. Журналистите, които гласуват от десетилетия в тази анкета останаха извън залата. Подгласниците ги нямаше, а Бербатов поискал видео връзка, ама нямало как да стане. Срамна история, но защо ли отново няма изненадани. Все едно да се изненадаме, че тези от чистотата са се изненадали от първия сняг... Награждаването се превърна в нещо, като фамилно парти, без това да прави успеха на победителите по-малко значим.

Една игра, два свята

източник: Gong.bg, Стефан Стоянов

Съществуваше и алтернативен вариант от това да се виси около масите след церемонията в „Царско село”. Момчетата от фенския блог „Три корни” бяха поканили на по бира Васко Лукаев. Този играч от Шипка /Драгор/, който влезе в десетката на Футболист на годината, но и него, като журналистите не го бяха предвидили на официалната церемония. Решихме да го видим на живо. Симпатягата получи своята слава, а цялата история около него и номинацията на Бойко Борисов се превърнаха в плесник по футболната общественост, ако има такава.

Лукаев е едно печено момче, чиято поява приседна на лукавите функционери в любимата игра. Всички им се присмяха. На тях, на тези, които съсипват футбола от години. Обидата не е по адрес на Михайлов - младши, Бербатов или който и да е от останалите професионални футболисти, които получиха гласове.

Васко Лукаев и ценителите, които го лансираха показаха, че играта е една, но има два свята. В единия е пълно с пиявици, които съсипват всичко. Позьори, живеещи на гърба на фигури като най-изявените ни футболисти. Другият свят е на истинския запалянко, който негодува срещу некадърното управление на футбола у нас.

За финал нека се върнем на истинския победил – Николай Михайлов. Юношата на Левски си пожела да заиграе в Милан. Нищо чудно да му се сбъдне... Ако българин пробие в този клуб, сигурен съм, че и Васко Лукаев ще е много доволен. Все пак и той е в десетката. И той е в играта...