Драголюб Симонович вече е на работа в ЦСКА. Конкретното наименование на длъжността на сърбина дори няма никакво значение. Важното е каква работа ще свърши оттук насетне Дуци, за добро или за зло е идването му за втори път на „Армията”. Едно е сигурно, Симонович още през първия си ден навъртя далеч повече работни минути, отколкото навремето игрови за същия тим. Така че тук вече тръгва от висок старт.

Тъй като самият той сподели в интервюто си за Гонг, че реалната работа ще започне след няколко дни, през които да отшуми шумотевицата около самото му назначаване, сега може единствено да дискутираме самата тази шумотевица, самото назначаване.

Идеята да се разделят наново двете длъжности – старши треньор и главен мениджър е принципно добра и важна. Видя се, Радуканов не може да съвместява и двете. Това се усети болезнено в дните след отпадането от Стяуа, когато разконцентриран от първите критики по негов адрес за цели 10 месеца начело на отбора, Милен Радуканов направи необмислени изказвания и още по-необмислени, че направо глупави демонстрации, като тази да раздава някакви картички ли, визитки ли, снимки ли или нещо от сорта, на която били купите му с ЦСКА.

Да влизаме в полемика на тема какви други купи вече има в музея на бате Сашо е безсмислено. Радуканов така и не направи за близо два месеци нито едно, ама наистина нито едно изказване в ролята си на главен мениджър. По простата причина, че бе изключително зает да бъде наставник на ЦСКА. След Стяуа, той ще бъде не по-малко зает. Със задачата да направи ЦСКА шампион.

Сега за шумотевицата. За отношението на феновете към новия началник на „Армията”. Едно е сигурно – не е по-лошо от това, което беше например при последното завръщане на Костадинов. Дуци няма някакви отношения с БФС, но пък има предостатъчно минало с Гриша Ганчев в Литекс. Имал е и вземане-даване с Йордан Лечков и виждат как е вклинен, за да избие в крайна сметка Радукана от поста му. Това са козовете на тези, които в ден първи имат негативно отношение.

Тези, които имат позитивно, припомнят как с някакви 16-годишни хлапаци би Левски, как разбирал тактически играта и как бил цапнат през устата, до степен, че ще им стъпи на вратовете на съдии, противници и прочие „червени” душмани. Така, че се получава нещо като дискусионно отношение. Всеки има мнение за Дуци. Било то лошо или добро. Което е все пак някакъв вид начало.

А какво ще бъде то до ден последен на Дуци в ЦСКА? Зависи си изцяло от сърбина, от неговото поведение, от свършената работа. Рано е за оценки, но навреме за дискусия по темата.