Преди половин година Христо Йовов беше капитанът на Левски. Пъстрата му и успешна кариера завърши по ужасен начин. Мнозина прогнозираха, че ще остане в клуба. Така се и случи. Бижутера зае периферен пост, а идеята беше да се учи от колоса Наско Сираков. В Левски конците се дърпаха и от Иво Тонев, но сезонът започна кошмарно...

След скандала с Иво Петев и последвалите оставки, Йовов остана сам директор на „Герена“. Прекалено млад се озова на най-високо ниво във футболния мениджмънт.

Опосканият Левски си беше тежка раница, но Христо нямаше право да отстъпи и избяга. В следващите редове ще се опитаме да представим, това което Ицо направи в дебюта на своята директорска кариера.

Първият и много сполучлив ход беше изигран в присъствието на Сираков. Всички на стадион „Георги Аспарухов“ знаят, че Антонио Вутов е в Левски, заради Христо Йовов. Бившият ас на „сините“ намери най-прекият път до Тони и го увери, че е по-добре да остане в София, а не да тръгне към Удине и дългия път към Серия А, който можеше и да не бъде извървян. Запознати твърдят, че началникът е успял с пряма дипломация. Йовов е оставил избор на Вутов, а младежът вероятно е търсил точно това...Да не бъде притискан, а сам да си избере. Преди години нападателят от Своге мина по сходно трасе.

Вторият удар на Бижутера в костюм се осъществи по време на преговорите с натирените Силва и Рамос. Благодарение на добрите му отношения с португалците, те спряха да извиват ръцете на клуба. Безумието да бъдат изгонени, без реално да имат заместници, тежеше на Левски през цялата есен. Неустойките ще продължат да създават проблеми, докато не бъдат изплатени. Прахосничество във време на криза... Между другото Дъстли Мюлдер беше в същата група, но се върна. В момента се движи „на бял кон“. Новият шеф му е пръв фен и холандецът играе като отвързан.

След като пое нещата в свои ръце, Йовов трябваше да вдига убит отбор. Заложи на треньори, за които обстановката е позната. Това елиминира проблем като адаптация. Последното интервю на Тони Здравков показа, че директорът не се бърка в работата на треньорския екип, а това е рядко срещано явление у нас. Всъщност, Топузаков и Мариян Христов, останаха като асистенти при Йоканович точно след ходатайстването на Йовов. Той пледираше, че Левски трябва да има свои чада в отбора на сърбина. Млади хора с потенциал в занаята и позиции сред футболистите.

Първият мач бе челната катастрофа с 200 километра срещу ЦСКА. След края на това фиаско шефът забрани на футболистите да говорят...Вероятно щяха да се чуят доста глупости, но Ицо спести тая тежест на обезверените си подчинени. Така на „Герена“ си спестиха още проблеми.

Последва съживяване и някои реформи в отбора. Те бяха дело на Тони Здравков, Топчо и Мариян. Специалистите получиха простор да работят. Левски се изправи и победи доста от тимовете в първата част на класирането. Под ножа минаха Ботев Пловдив, Локомотив Пловдив, Литекс, че дори и Лудогорец. Мачът в Разград беше най-доброто от Левски – отборът, в който никой не вярва. „Сините“ запалиха надеждичката в своите фенове, които започнаха дори да си съчиняват разни мечти. Истината е, че „сините“ все още са много далеч от истината. Последното си видя срещу ЦСКА на 19-ти, въпреки легендарния успех с дузпи. Този мач ще се помни дълго, заради драматичния си характер, но играта на „сините“ куцаше.

Между другото Левски пропусна да си капарира по-добра изходна позиция, заради загубите в Стара Загора и Варна. Срещу Берое „сините“ страдаха и от липса на шанс, а загубата от Черно море си беше напълно заслужена. Играта на „Тича“ пък беше най-слабото от Левски в този период. След добри и слаби продукции спортният директор говореше сдържано и седеше солидно на земята. Христо Йовов показа, че не лежи на емоции, което е добродетел за новата му длъжност. Повдигна темата за съдиите само веднъж и то с основание, след мача с Ботев на „Герена“. С поведение и постъпки Бижутера започна да печели уважение във футболните среди, което си е пробив за толкова млад кадър.

Спортният директор на Левски не тръгна да прави мили очи пред феновете, но сякаш установи точен контакт с тях. Христо очевидно умее да изслушва, а това му е от помощ. С участието си в инициативи като „Синята Коледа“ демонстрира, че не е на „Герена“, за да вземе определен брой заплати, а защото има намерение да постигне нещо трайно.
Любителят-шахматист постигна хубави неща за дебютант. Стартът беше от трудна позиция, така да се каже, Йовов игра първата си партия с черните фигури.

Пред него стоят прекалено много и важни дела. Сега е време за удачна селекция. С малко пари Левски трябва да вдигне класата си. Нужни са много точни попълнения. Най-важните са четири – централен защитник, който да е водещата фигура до боеца Даниел Димов, полузащитник с умения в двете фази на играта, ляв бек за заместник на „булката беглец“ Нуно Пинто и централен нападател. Последният просто трябва да бележи голове, защото това е грандиозен проблем за „сините“.

Йовов го чакат много часове работа. На него се падна да е оперативният човек в годината на юбилея. Ще трябва да се стягат тържества за историята, а част от задачките в тази насока, ще паднат и на неговите плещи. Към всичко това, ако добавим и „дреболии“ като намиране на нова екипировка за първия тим, школата, организиране на лагери и т.н.

Със сигурност не липсват и грешки от страна на младия началник. Тепърва ще допуска и други такива, но му прави чест, че не се крие. Йовов призна, че клубът е длъжник на част от легендите и със сигурност ще търси подобрение в този аспект. Не си позволи да влезе в интрига с нито един от предшествениците си, което отново е рядко явление в последните години на „Георги Аспарухов“.

На „Синята Коледа“ Бижутера купи от търга последната титла, която Левски спечели и с негово участие. Сега ще трябва да изгради отбор, който да завоюва отличия. Първо обаче ще е необходимо да се научи на футбол. Христо най-вероятно знае добре, че на първо място е играта, а едва след нея ще пристигнат и резултатите. Левски може да няма много пари, може да има куп трески за дялане, но си има публика и история, а това е безценна основа. Йовов почна да работи и го чакат много задачи, за да моделира силен Левски. Такъв, какъвто всички, които обичат клуба искат да виждат. Дали ще стане Бижутерския Левски, ще можем да съдим след една година по същото време. Победата с дузпи над ЦСКА не решава нищо, но поне гарантира весели и „сини“ празници...