Христо Йовов приключва с футбола от лятото. Не е новина, но за първи път я казаха официално. Направи го Иво Тонев и анонсира шефско кресло за Бижутера. Един от големите слиза от сцената. Какви ще бъдат последните впечатления е въпрос на време, но това не е най-важното. Йовов даде достатъчно на Левски, като футболист, сега ще се опита да е полезен и като някакъв друг. Какъв точно, ще кажат по-късно.

Дебютирал на 16 години с гол в мач срещу Академик София, Ицо вече се е запътил към последния си официален двубой. Въпросът е доколко е готов за новото поприще. Акъл и футболен интелект, с лопата да ги ринеш при Йовов. Въпреки всичко, той отново ще дебютира през идното лято и пак ще го направи доста млад. Други вече се опариха като Боримиров и Гонзо, но сякаш шансовете за успех на Ицо, не са за подценяване.

Идеята Христо да остане в клуба е безкрайно добра. Даже бих я нарекъл отлична. Подобни кадри не се изпускат за нищо. Йовов има най-важните способности. Той е тъмно син, познава играта, видял е всичко във футбола, изключително контактен човек, умее да е в центъра на вниманието, дори когато не го иска. Това е логичното продължение за него, да остане в Левски. Излишно е да правим сравнение на неговата съдба в клуба, и тази на Тодор Янчев, при „червените“. Решението на Иво Тонев е добра новина за Левски. Това е нещо, което се е обмисляло дълго време.

Лошо ще е, ако Христо Йовов влезе разпилян в новото си амплоа, каквото и да е то. Той трябва да бъде концентриран така, както беше от момента, когато се върна в Левски преди години. Тогава се беше налудувал и родният му тим взе най-доброто от него.

Нестандартният футболист вероятно е наясно, че в новия бизнес ще го чакат по-заплетени задачи от тези на терена. Сега съперниците ще са повече и по-яростни от защитниците на игрището. Добре е Йовов да запази самочувствието, което често му е било от полза до този момент. Христо е работил с доста добри специалисти и началници по време на кариерата си и вероятно е „откраднал“ от тях. Няма да сбърка, ако запази своята идентичност, тъй като би могъл да е нов модел на футболен ръководител. Един доста опитен и ерудиран колега го сравни в частен разговор със Сираков и Стоилов, което е доста висока оценка.

Предстоящото оттегляне на Йовов има и своите негативи. За играта винаги е жалко, когато такава мастита фигура си тръгне. По-неприятно е, че точно подобен род футболисти вече са кът. Съблекалнята и колективът в Левски, ще са различни от идното лято. Йовов е нещо като отдушник в напечените моменти. Умее да разведрява обстановката, има мнение, което не си спестява. Вътрешната опозиция понякога е доста полезна. Случващото се обаче не е изненада. Самият Йовов вече знае, че времето му на терена изтича.

Решението е взето, а след известно време ще бъде и обяснено по-подробно. Йовов ще е едно от водещите лица в Левски в годината на вековния юбилей. Тази задача е много отговорна и Христо трябва да е с пъти по-сериозно отворен към нея.

Не знам дали в клуба са наясно, но феновете очакват много от Левски в следващите месеци. Те ще искат трофеи, стадион бижу, който Иво Тонев се амбицира да направи, а ако Левски си произведе и ръководител Бижутер, тимът го чакат хубави години. Ицо Йовов е помагал в писането на една приказка, сега трябва да продължи, но не с топка, а с писалка. Левскарите искат европейски стадион и европейски отбор, който да играе на ниво в европейските турнири. На първо време в групите на Лига Европа. Това е реалната цел, ако се стигне до другите групи, никой няма да се разсърди.