Съвместна публикация на „7 дни спорт” и Gong.bg.

Любослав Пенев пое ЦСКА преди началото на пролетния дял на първенството. Записа 10 поредни мача от победи. Нещо рядко срещано, дори при сниженото ниво на „А” група. Но накрая „червените” не станаха шампиони. В началото на предсезонната поредица от контролни мачове, ЦСКА набързо записа четири поредни загуби. Тази седмица предстоят и мачове с румънския гранд Стяуа и немския Дуисбург. Контролите, които се уреждат за престоя в България също ще са със стойностни отбори. Защо не „армейците” да натрупат около десетина загуби? Но и тук, както и в предишния пример изводът е един – кел файда.

Ако някой се чуди, какво точно означава, то това е да правиш нещо хубаво, нещо положително, но в крайна сметка от него да няма смисъл или полза. Тези десет поредни победи ЦСКА може да си ги наниже на синджир и да си ги закачи някъде за спомен. Нищо повече. Оказа се, че от тях няма файда, след като във финалната права не си се напънал да изкараш дори една капчица пот. Колкото до резултатите в контролите – принципът е същият. Ясно е, че при отбор като ЦСКА всичко негативно се приема болезнено. Интернет-форумите, заменили исторически традиционните срещи пред банята или в градинките, преливат от закачки между феновете на двата гранда и подобна поредица от загуби е добре дошла като коз в ръцете на едната страна. Вярно, че на същата тази страна сърмите леко им се свиха след бойкото реми срещу отбора от 7-хилядното градче от селски тип Севойно, но червените си се притесняват от това, че ЦСКА си губи. И може би се долавят първите иронизиращи коментари, на думите на Любослав Пенев, че всичко е наред и загубите не го притесняват.

Ами дали пък наставникът на Спарта Йозеф Хованец се е притеснил, след като неговият тим, квалификант за Шампионска лига, загуби преди дни от доскорошният представител на трета дивизия н Словения Олимпия? Едва ли, пане Хованец имаше вид на най-спокойния човек на планетата.

Става въпрос за принципа на автоматиката. Пенев-младши иска да приложи в ЦСКА един нов модел на работа, на мислене и на поведение. Привържениците искат ЦСКА да е шампион и да играе възможно най-дълго и успешно в Европа. Някъде по средата трябва да стои едно виртуално копче. Което автоматично да направи така, че всички да са доволни. Да, но така е само и единствено в научно-фантастичните романи и филми. Ето няколко примера: на „Армията” дойдоха няколко от актуалните имена за родния вътрешен футбол. Те са талантливи, имат потенциал, но до момента почти не е работено с тях. Какво странно има за бивши вече футболисти на Ботев Пд, Пирин, Сливен или Спартак Вн да загубят от който и да е измежду Спарта Прага, Жилина или Аустрия Кернтен? Та те самите са губили помежду си в нашето първенство. Тези момчета са тренирали години наред при коренно различна методология. Там треньорът хвърля топката на терена, казва: „Айде момчета почвайте квадратче”, и отива да пафка цигарка на тъча.

Лагери? Там вероятно дисциплината е била на нивото на бригадирските лагери преди Десети. После играеш мач срещу Мездра, Петрич или Сандански – губиш. Голяма работа. В ЦСКА естествено не е така. Тук дори да опиташ да убиеш някоя досадна муха, кацнала на масата ти, трябва да го сториш от първия път. Трябва винаги да си победител. За да си такъв обаче трябва да си подготвен. Гадинката може да бъде утрепана при рязък, отсечен замах с ръката. Ако обаче подходиш лениво и без концентрация, тя ще те надхитри. За да дойде време за големите победи, трябва вместо приказното автоматично копче да се работи. А по време на усилената и тежка работа, тъй като досегашното наследство го изисква, може и да се губи. Когато копаеш в градина в пек и прах, едва ли е много комфортно и приятно. Когато после сядаш на ракийка и мезето ти е собствено производство домати и краставици – няма как да не ти е вкусно. Идеята на Любослав Пенев да накара по време на цялата подготовка играчите да се чувстват на терена като носещи по пет торби цимент на гърбовете е с цел именно по време на редовния официален сезон, те да се възползват от липсата на тези торби. Рисковано? Да, твърде много, защото още в първия мач от турнира за Лига Европа или гостуването на Лаута на старта на шампионата, поради по-различния от традиционния армейски манталитет, някои може да позабравят да свалят две-три торби и ЦСКА може да се циментира в зоната на здрача.

И да се завърти в добре познатия си любим порочен кръг. Едно е сигурно – ако армейците бяха в позицията на Левски, след загуба в къщи от Локо Сф с 0:3, треньора щеше да е изритан в някой дол, чужденците в отбора направени на сапун, а ръководството притиснато с искания за моменталното освобождаване на канцелариите на клуба. Вместо това – на „Герена” бурни освирквания по време на самия мач, малко по-слаби по време на следващия и обещания за тишина до края на сезона. Тази последователност донесе синя титла. Трудна, лека, заслужена, незаслужена, измъчена, продадена, подарена – няма значение. Титла, която в известна степен направи добра услуга на ЦСКА. Едната точица изоставане в крайна сметка, при всичко случило се в последните 12 месеца, все пак амбицира създаването на един нов проект. Без никаква гаранция в неговия успешен край. Но за съжаление машина на времето все още не изработена, за да се надникне няколко години напред и да се видят резултатите. Така както не е изфабрикувано и пустото автоматично копче.

ЦСКА губи в контролите. Но за това не отнемат точки. Наскоро печелеше, при това в официалните мачове, но отнеха лиценза. Просто, защото клубът не се е ръководил правилно. Това няма как да не е свързано и със спортно-техническата част, да влия на резултатите. Стопанисването на ЦСКА е било от ден – за пладне. Нерегламентирано, против клубните интереси с жестоко натрупване на негативи за следващите щураци, които ще се хванат на хорото. Както се казва – те да му мислят. И да се стараем и да не се стараем – кел файда! Кяр да има. Затова сега е ред на загубите...