Съвместна публикация на в-к. 7 дни спорт и Gong.bg

В сряда имаше кръг в английската Висша лига. За нея се пише, говори и показва много по медиите. Не само на Острова. Много местни журналисти творят ли, творят върху всеки един детайл от надпреварата. А този междинен кръг им предложи може би най-лютото столично дерби. Когато играят Арсенал и Тотнъм, дори релсите под влакчетата на лондонското метро при Финсбъри Парк заскърцват яко. Там някъде е граничната зона между двата стадиона, между двата квартала на феновете на Шпорите и Топчиите. Въпреки че са на едно и също социално-битово ниво, с многобройни улици, заселени предимно с кюрдско и карибско население, Арсенал и Тотнъм от векове водят лют спор. И двубоите им се чакат с нетърпение. А последният от тях в сряда надмина всички очаквания. В официалния дебют на добрия стар чичо Хари начело на закъсалия Тотнъм вечните съперници направиха 4:4. Обрати и голов спектакъл, завършил с инфарктен край за Венгер и неговия тим след като само две минути преди края той се виждаше победител. Северен Лондон полудя за кой ли път.

Дали обаче тамошните журналисти са се занимавали единствено и само с този мач? Категорично не. Но не че не им е интересен. Просто в същата тази сряда изникваха още редица други любопитни въпроси. А именно - ще преодолее ли Ливърпул комплекса си да се проваля винаги, след като е взел скалпа на някои от големите в Премиършип? Какво ще се случи на необикновения сблъсък на подгласниците? Защото ставаше въпрос за Челси и... Хъл Сити. Или пък ще продължава ли Вила да досажда на по-големите? Добре де, за да сме и ние в играта - как ще изглежда Юнайтед с Тевес като титуляр и редом до Бербатов и дали след хикса миналия уикенд ще започне нова победна серия за шампионите? Изобщо теми колкото искаш.

Дербито си е дерби но не единственият материал, върху който потят чела медии и съответно техните аудитории. За какво ли не, но ето сега за пореден път задаваме въпрос – а как е у нас?

Дойде поредното дерби между Левски и ЦСКА. С все по-тягостния си статистически товар в последните сезони. Над дузина мачове и над шест години двата гранда не могат да се надиграят с повече от един гол разлика. За последно бе онова 3:0 на Армията при първия престой на Стойчо Младенов като треньор на ЦСКА. Последните 8 (осем)! двубоя са завършвали "ъндър". За любителите на залози, че дори и не само за тях, този термин е познат. До два отбелязани гола в мача. И това неминуемо доведе до зрителски спад. На клубните стадиони или на "В. Левски". Публиката не зависи също така и от каприза на времето. В разгара на лятото, през декември или по време на приятните есен или пролет – феновете липсват. А най-тъжното е, че тях вече ги няма дори когато любимият тим е лидер или скоро ще става шампион. След всичко, което се случи през лятото с ЦСКА, тази вечер трябва да има минимум 25 хиляди армейци на стадиона.

Още помня първите дни на юни, когато летяха бутилките по главата на Александър Томов. Хората, дошли да изразят своя протест пред стадиона, люто се канеха да не изоставят своя любим тим в тези тежки времена. А когато Гарибов изби рибата с изказването си, че е най-добре да се започне на чисто във "В" група, тогава ентусиазмът достигна точката на кипене и лудост. Обобщената реплика бе: "Ако ни пратят във "В" група, ще ходим по 10 хиляди на всеки мач."

Дрън-дрън ярина! Вместо надвисналия апокалипсис, след изиграването на 1/3 от новото първенство ЦСКА е водач в класирането на "А" група с прилична и уютна преднина. Но въпреки това публика на мачовете на шампионите не идва.

При сините фенове е донякъде обяснимо. Отборът започва криво втори пореден шампионат, а паралелно с това се евро орезили, и то бая. Има недоволство, има инстинкт на погнуса, на обида. И всичко това води до естествено отдръпване. Но при ЦСКА е сложно за обяснение, дори от страна на професор по психоанализа.

Миналата година се псуваше яко: "Къв е тоя, дето сме го взели, ква е тая игра, как можаха така с Тулуза, смешници."

Сега го няма лошия Стойчо Младенов, сега е вечно веселият Димитър Пенев, няма дори теоретичен шанс за позор от странни кътчета на Европа. Е, една загуба в Сливен, ама с такова съдийско порязване, че от само себе си би трябвало да амбицира още повече червения електорат. Плюс завръщането на играчи като Здравко Лазаров и Владо Манчев. А миналата седмица на Армията бе пусто. Нямаше я дори и Асдис, тъй като мъжът й все още не е започнал да рита в отбора. Е, добре че дойде веднага първата резерва Елеонора (не в буквалния смисъл и без да всявам раздор относно достойнствата на двете женски хубавици).

Ето, увлякохме се, но темата си остава една. Дербито! Цяла седмица де що е журналист, анализатор или просто писач насочиха своите усилия към него. Един от тях дори започна директно материала си по следния начин: "Дни преди дербито всички мастити коментатори се чувстват длъжни да се изкажат по въпроса." Почувствах укор в тези думи. Прав е, викам си, човекът. Няма ли някой да изнамери и друга темичка. Ей така, за пусто разнообразие. Ето, най-сетне един да ни размаха пръст за това и да открие топлата вода. Но продължавайки да чета текста, се усещам, че и той е за Левски - ЦСКА. Бре, това ми напомни за любимото ми футболно клише, което звучи след края на мачовете у нас: "Аз по принцип за съдиите не говоря, но искам да кажа, че днес ни отрязаха главата. Вижте момчетата в съблекалнята как плачат..." И се започва една тирада за съдията. Това е, всеки един от нас попадна за кой ли път в капана на "дербито". В журналистическия капан. Ситуацията стана също като едно време. В соца. Когато настъпваше време за бананите. Някои му викаха Коледа. Не, не, каква Коледа. Нова година. Пускаха този екзотичен плод и всички се втурваха да купуват. В магазините "Плод и зеленчук" имаше и други продукти и зарзавати, но в блясъка на хорските очи се отразяваше единствено бананът. Дори и да бе малко потъмнял в краищата или поомекнал - няма значение. Това бе истински банан! Вадеха се скътаните двулевки и се купуваше. И докато по другите места, на Острова или където и да е отдавна в супермаркетите не им прави впечатление единствено и само чепката банани, тъй като имат избор - манго, киви, ябълки, ягоди, папая, грозде, то ние сме си на бананите. Но въпреки всичко все още са ни вкусни. Защото и преди 20, 30 или 40 години друго изкушение нямаше, няма и днес. Има-няма публика, има някакъв мач, а ние ще си пишем ли, пишем за "дербито". В нашата си футболно бананова република.