Наближава пловдивското дерби Ботев - Локомотив, а с това и дискусията „кой е по-по-най“. И на пловдивска земя, а и като цяло на национална, тъй като все повече хора от града на тепетата се опитват да го сравняват с Левски - ЦСКА.

Има два подхода към всяко едно дерби. Или го играеш на един дъх, за честта и без други помисли, или подхождаш стратегически с мисълта по-скоро да не загубиш.

Синьо-червеният класически сблъсък на България през последните години е именно от втория тип. Тук, освен категории като чест и достойнство, има и други традиционни цели, като преследване на титлата. Затова Левски и ЦСКА в последните години пообезличиха дербито си откъм зрелище, но това в никакъв случай не означава комбинации помежду им.

Пловдивските тимове – напротив, не преследват по дефиниция най-големите цели в първенството - от сорта на трофеи и купи, или поне не всяка година, затова могат да се съсредоточат върху красотата от мълниеносните атаки и контраатаки, гарнирани със страхотно шоу откъм трибуните.

Дербито също е и манталитет. Така, например, традицията в Италия повелява сблъсъците на миланските грандове, а също и тези на Ювентус с тях, да са преимуществено пресметливи и малко резултатни.

В Испания Реал и Барса винаги гарантират шоу на макс, с уговорката, че техният двубой всъщност не е дерби, а съперничество, защото според английската етимология на думата двата отбора трябва да са от един и същи град.

Дори в рамките на една и съща страна, както видяхме и с примера от България, може да има разлики в подхода към един важен и традиционен сблъсък между равностойни съперници. Затова Ливърпул и Челси все гравитират около 0:0 в своите двубои, докато Арсенал и Тотнъм играят разкрепостено за 4:4.