Интригата в „А” група започва съвсем да избледнява. Особено след като спортният директор на Левски Георги Иванов обеща, че тимът при всички положения ще завърши втори. Затова оттук до края на сезона ще е все по-трудно да намираме любопитни теми около мачовете в елита. С изключение на вечно актуалната за отношенията между съдиите, футболистите, треньорите и клубовете, представлявани от своите шефове.

Нетърпимостта по оста отбори-арбитри започва да задушава и малкото позитивни новини, които произлизат от терените в България. Заслужава ли Венцислав Керчев червен картон? Основателни ли са претенциите на Мартин Камбуров за две неотсъдени дузпи? Защо никой не видя играта с ръка на Грегъри Нелсън при поемането на топката преди гола за Ботев? Какво точно е нарушението преди гола на Берое за 1:1? Двама или трима играчи на Ботев покриват засадата на Спас Делев в края на първото полувреме? Защо всъщност бе отсъдена дузпа в полза на Черно море?

И всички тези въпроси – след само два дни футбол в изминалия уикенд. Към тях можем да добавим още – какъв е критерият за изгонване на играч, който изсипва всички извиращи от душата му псувни по адрес на съдията (конкретното питане е за капитана на Черно море Георги Илиев, който „се разходи” по роднините на Мартин Стоименов)?

Има ли право главният рефер да се държи арогантно спрямо футболист и да го остави да търси саморазправа, без да го санкционира (Вихрен Манев съвсем не по мъжки подхвърли реплики през рамо към Радослав Терзиев след Берое – Ботев, а след това само поглеждаше стеснително към младежкия национал, който трябваше да бъде усмиряван от съотборниците си)? И след като Терзиев беше наказан за примитивното си поведение, не следва ли да има последствия и за Манев? Палячовци ли са наистина хората от Съдийската комисия (както твърди Мартин Камбуров)? Човек на Лудогорец ли е Станислав Тодоров (Наджи Шенсой е на точно това мнение)? Случайна ли е изпуснатата реплика на Петър Хубчев, че някои съдийски решения са повлияли на изхода на двубоя в Стара Загора?

Да анализираме поведението на реферите започва да се превръща в цяла наука. Буква по буква, алинея по алинея, параграф по параграф. Написаното черно на бяло не изчерпва възможностите. Има препоръки, има семинари, има вратички за излизане от най-заплетените ситуации. Това, което очевидно няма обаче, е уважение към съдиите от самите футболисти и треньори. Трудно ще бъде спечелено, докато оценките за работата на реферите и най-вече критериите за поставянето им остават тайна от публиката. И докато се дава информация, но източникът предпочита да остане анонимен. Все едно го е страх, че ще сбърка в обяснението и ще го линчуват.

Методът с наказания за натрупани жълти или директни червени картони очевидно не е достатъчен за промяна не само на възпитанието на играчите, а и на курса към по-добро съдийство. Глобите в някои случаи само водят до озлобяване – някой дали се запита как точно Радослав Терзиев ще покрие санкцията от 5000 лева? И дали изобщо е осъзнал грешката си? Тръгнала не заради поведението му на терена, а заради чиста проба недоглеждане. И ескалирала до търсене на саморазправа с този, който еволюира до събирателен образ за всичко най-лошо, случващо се в хода на 90 минути.