Съвместна публикация на „7 дни спорт” и Gong.bg

Много футболни теми се насъбраха в последните дни. И у нас, и по света. Като чувала на Дядо Коледа, предназначен за многолюдна детска градина. Както и да бръкнеш, все нещо интересно за малчуганите ще изскочи. Миналата седмица по любопитно стечение на обстоятелствата бях в Англия. Сряда вечер, когато стана ясно, че се очертава може би най-срамната страница в историята на английския национален тим, се бях озовал на един рок концерт, в едно хале някъде край Екзитър. Наблюдавах с любопитство поведението на над 10 хиляди души, предпочели музиката пред футбола в същата тази вечер, но в никакъв случай равнодушни към случващото се на североизток от тях на Уембли. Съвременните технологии позволяват моменталната съпричастност, дори да си на много мили разстояние от това, което те вълнува. Бая псувни отнесоха играчите на Макларън, да не говорим за вече бившия мениджър на Трите лъва. Това, че по едно време Англия бе за кратко на финалите на Евро 2008, предизвика кеф и положителни реакции единствено у неколцина тийнейджъри пред мен, които обаче в края на драмата имаха вид на пациенти за спешното отделение.

Бях изключително доволен от професионална гледна точка, че ще имам възможността на другата сутрин да купя целия възможен наръч вестници и да се насладя на отзивите след дружното скачане на националите в кофата за боклук. Да, очакванията ми бяха възнаградени, като за пореден път си казах колко скромна, възпитана, страхлива на моменти и търпелива е българската преса. Който е ловил риба с жива стръв, знае как един голям, сочен червей се взима, накъсва се на парчета и се поставя на няколко кукички за подмамване на улова във водата. Именно по този начин всеки вестник бе взел част от раздробения като глист за стръв Макларън и го бе забил на своя остър връх. Представянето на Скот Карсън донякъде смекчи насочването на валяка единствено към селекционера, но общо взето, милост нямаше.

В нашата футболна действителност също не липсваха любопитни случки. Настъпи официалният край на квалификационната ни кампания, донесла ако не друго, поне място във втора урна за жребия за световното първенство. Самият жребий също в един определен момент би могъл да е тема на анализ, но честно казано, май всички имаме нужда да си починем от държавния тим.

Самият отбор плаче за санаториум, но нека първо му назначат лекуващ лекар, джипи, пък тогава ще умуваме. Или пък въпреки модата да бъдат сменявани личните доктори, току-виж, министърът на футболното здравеопазване реши да заложи на стария. Както и да е - петте хиляди на мача с Румъния доказват нуждата от временното поставяне на по-долен рафт на тази тема. До мачовете с Италия има много време.

В А група, където рядко имаме излизане от нормите, също се случиха интересни събития. Най-малкото, когато двата гранда едновременно губят точки, няма как да не е за отбелязване. Като за пореден път трябва да се замислим не е ли това най-нормалното нещо на планетата? В интерес на правдата и в Левски, и в ЦСКА като че ли не произведоха драми след хиксовете си. Което е лека крачка към нормализирането на възприятието след подобни резултати. Само дето все си мисля, че ако един от двата тима бе спечелил, то в блатото на другия щеше да бъде хвърлен камък. Притихването носи и препратка към идващия уикенд и новото издание на вечното дерби.

По байтошовски се наблюдава леко снижаване докато бурята отмине. От дни насам бушува на приливи и отливи и скандалът с вероятната уговорка на мача от турнира Интертото между Черно море и ФК Македония през лятото. Ако нещата в крайна сметка се локализират само около варненци, сме напът да преживеем поредната буря в леген. Решат ли обаче евроследователите да ровичкат по-дълбоко в очевидната отворена рана, ни чака сериозна автомивка с центрофуга за мръсните дрехи на родния клубен футбол. Що сапун, веро и прах за пране ще отидат, не е за описване.
Ето така подскачат и донякъде се закачат една за друга темичките в началото на края на поредната футболна календарна година. Една от най-противоречивите, една от най-тъжните и провалени на международно ниво. За сините фенове първата половина бе брилянтна, макар и след горчилката, оставена от мъждукащото участие в групите на Шампионската лига - требъл и очаквания за нов триумф в Европа и у нас. Рогът на изобилието обаче се пропука като стара водосточна тръба при минусови температури. Това пролича и в представянето на шампионите в първенството до момента, където след цели 13 кръга те все още не са победили отбор от първата половина на таблицата. Сега обаче им се предоставя повече от невероятен шанс за подобна дебютна за сезона победа. Няма как да бъде по-сладко, ако това се случи за сефте именно срещу ЦСКА. Червените от своя страна са лидери след една тревожна пролет и една тъжна евроесен. За да повярват техните привърженици в евентуалните близки успехи, са нужни поне още няколко предпоставки. Победа над врага в неделя и реално увеличаване на аванса с повече от седем точки, за да не се повтори кошмарният хорър-трилър отпреди две години.

Още повече че призракът на Йешич отново броди наоколо. На някакви си 150 километра от Борисовата градина.

Май пак си добутахме количката до най-древната тема във футболна България. Ясно е, че много зрители на националния стадион няма да има. Дори топлото време да реши точно тогава да погледа малко от мача. Ясно е, че освен ако не се случи чудо, което все пак от време на време се случва, то няма да гледаме качествен футбол. Разкрепостен, смел и резултатен футбол. Поне такива са заложените перспективи. Ясно е също така, че ще има нападки към съдията. Дори Антон Генов да изсвири мача на кариерата си, аз не помня случай през новия век, в който никой от двата лагера да не е споменал рефера след двубоя. Ясно е, че на трибуните ще има псувни, ще има напрежение между полицията и агитките, но в същото време няма да има нормални условия за зрителите. И след всичко това е ясно, че в понеделник основната тема в офисите ще бъде именно Левски - ЦСКА. Каквото и да се случи в диапазона между 0:0 до 4:4. Трудно ми е да преценя дали това по някакъв начин ни доближава до действителността на Острова. След позора на Уембли трибуните в поредния кръг от Премиършип бяха претъпкани. Разбира се, английските национали получиха заслужената си присъда под формата на мощни освирквания при всяко докосване на топката. В България паралелът обещава осигурена тема за разговор в деня след дербито. Някои биха казали, че нашенският вариант е по-уютен. На топличко и без негативните емоции. А на всичко отгоре - по-евтино. Не плащаш транспорт, храна и напитки със сериозна надценка, както и билет за мача. Десетка за най-сухия сектор - онзи с козирката.

Разхвърляни мисли по повод разхвърляни теми. Обречени сме да промушваме всичко през червено-синята призма. Ако ще следващата година на олимпиадата в Китай нашите спортисти да спечелят 40 златни медала, съпроводени с десет световни рекорда, ако по същото време се случи мач между Левски и ЦСКА, героите от Пекин са обречени на слизане от първа към вътрешните страници на спортната преса. Дайте ни мача в неделя, пък каквото ще да става! Въпрос на съдба.