Съвместна публикация на в-к Стандарт и Gong.bg

На много от вас сигурно се е случвало. Краткотрайни авантюри, колебливи връзки, но най-накрая се връщаш при любовта, която е за цял живот. Завръщането е повече от приятно и ти сам усещаш колко много ти е липсвало. Така изглежда напоследък родният футбол. След може би най-безсмислената пауза в шампионата, породена от още един топло сервиран национален срам, "А" група е отново онлайн. Няма как, трябваше да се организират отново сто кила контроли, за да може на спокойствие "лъвовете" да се наиграят в заведенията, но не и срещу албанците.

 Подновяването предложи два открояващи се над останалите сблъсъка. Когато ЦСКА отива на "Лаута", няма как да не е интересно, тъй като това от години бе заприличало на някакво религиозно жертвоприношение. След цели девет сезона "червените" най-сетне счупиха стомната при това по възможно най-подобаващ начин. Трудно, с една дадена и с една недадена дузпа, с много нерви, пак с много картони плюс задължителния червен. Но при постигната цел всичко друго е без значение. Воплите на игралия доста зле най-вече през втората част и затъващ все по-надолу в класирането Локо (Пд) са просто механичен рефлекс на болното футболно подсъзнание.

Любимият ми рефрен, изречен от един бивш рефер и подет от неколцина стахановци на футболната правда, беше, че Стойчо Младенов, който още от средата на 90-те години, когато започна да упражнява треньорския занаят, всяка седмица говорел за съдиите, в последните дни замлъкнал. Като протест на монаси в Бирма. Значи наставникът на ЦСКА да бъде изправен пред другарския съд, защото от една седмица не е критикувал реферите и това автоматично препраща към съмнително обработване на арбитъра за мача в Пловдив! Няма угодия, а Атанас Узунов, вместо да ни изнася нравоучителни кулинарни лекции с афинитет към италианската кухня, да внимава: да не изпадне в неловка ситуация в някои от следващите кръгове, когато на "смърфовете" им предстоят интересни мачове. Съвети получихме и от Александър Томов. Какво, как и кого да питаме - не знам, свършиха ни тефтерите да си записваме.

Разбираеми очаквания имаше и към мача Славия - Литекс. "Оранжевите" пак затънаха в посредствености до момента печелят единствено от ситуацията на липсващ пети отбор, който да заяви и демонстрира амбиции за евроквоти. "Звездата" Том вече взе да оправдава цената си - както клиширано някой би се изразил. А според информации тя е някъде около 8 хиляди евро. Без да е анонсирана някъде пък сумата за Електричката, той поне си вкара решаващ гол. А "белите" пак хвърлят в недоумение феновете си. Защо, по дяволите, този отбор никога не продължава до край, а винаги свършва преждевременно в първенството?

Шампионите взеха своето в Севлиево. Всъщност отборът на Видима отдавна се е превърнал в безопасна игла. Може би единственият тим в близката история на елита, който никога не е убождал водещ отбор. Евентуално леко пощипване, но убождане никога! Разбрали бързо това, от Левски рано прекратиха каквито и да е драматични сценарии. А Бардон пак показа настроение
за нещо повече от присъствие.

Драмата този път беше в "Надежда". Неочаквано, но факт. За втори път след Вихрен сега срещу Бела Локомотив (Сф) се измъкна жив от лапите на провала. Марчо Дафчев беше "червено-черният" Жиняк, но това не би трябвало да успокоява видимо спокойния Стефан Грозданов. Определено "железничарите" придобиват твърдо облика на здрав британски тим, чиято непредсказуемост е водеща черта.

Любопитен резултат се получи и в Благоевград, където романтичното и силно начало на местния Пирин започва да се заменя като летни автомобилни гуми със зимни. Новаците са все още в повече от престижна зона, предвид статута си, но засега се греят единствено на топлите спомени от август и септември. Друг от новодошлите през лятото в елита - Черноморец, си научи урока. Здраво хвърляне вкъщи, пък навън, ако дойде някой Петрич - добре дошъл. Поне след няколко седмици имаме осигурено зрелище. Херо посреща ЦСКА - неговата слабост.


Колкото до Берое - в Стара Загора е на път да се създаде опасен прецедент, който да бъде прегърнат с охота от българските футболни босове. Берое взе две поредни домакински победи, а между тях изправи косите на ЦСКА насред "Армията". И всичко това - без треньор, без тренировки, без действащо ръководство, без каквито и да е средства. Да ви припомня, че у дома отборът още няма поражение, а като гост с изключение на първия кръг пада винаги с 0:1. Колко лесно, нали? Какви селекции, какви лагери, какви заплати и премии, какъв треньор. Ето как криво-ляво става и по този начин. Президенти, купувайте патента на Берое и да влизаме в цирка!