Постът на опорния халф е един от най-невралгичните. Там единият жълт картон ти е в джоба още преди да е започнал мачът, а рискът от контузия е доста голям, предвид функцията, която трябва да изпълняваш на терена. Така се и случи. Гаджев се контузи и то сериозно и „сините” останаха с един чист дефанзивен полузащитник, който да тъче на трите фронта.
За сравнение - пресен пример е Черно море. „Моряците” разполагат с четирима чисти опорни халфове: Петков, Борносузов, Димов и Кулибали и още поне двама - трима, които ако бъдат преквалифицирани в такива, ще се справят с лекота (Стоянов, М. Лазаров, Дяков). Оказа се, че в Левски са пропуснали момента, че нямат алтернатива на Гаджев (с изключение може би на Балтанов). Стигна се до абсурдната ситуация -намерен бе „заместник” - Симонович. Втори пропуск! Все едно да сложиш там Кривия и да чакаш да ти отнема топки.
И стигаме до третия пропуск! Преквалифицирането на основен разиграващ офанзивен полузащитник Седрик Бардон в опорен халф. Вярно е, опитен е. Седрик обаче през цялата си кариера е играл или като нападател, или като офанзивен халф и сега е заточен отзад до Сърмов. Този пропуск е с 2 производни. Първо - Бардон не е за там, измъчва се на тази позиция и не е полезен и второ - губиш основния си двигател в средата на терена. Така оставаш с един чист градивен полузащитник - Дарко Тасевски, за който феновете денонощно палят свещи за по-малко контузии, защото за поста му няма алтернатива. На Симонович почти не му се гласува доверие и се налага там при отсъствието на Тасевски да бъде преквалифициран Йовов, който обаче има афинитет все към лявото крило, при което често зейва дупка зад нападателя.
Защо обърнах толкова внимание на опорните халфове ли? Защото пропускът точно в тази зона в селекционната политика на клуба е една от основните причини за серията загубени мачове на „сините”, още повече, че получиха един куп голове след удари пред и около дъгата на наказателното поле. Там се пропукаха и срещу Черно море за купата. И тази ахилесова пета бе забелязана не само от Велизар Попов, но и от Драгомир Окука, Иван Маринов..., да не говорим за Андраш Херцег, Давиде Балардини и Хууб Стевенс. Да, съдията Станислав Ставров направи грешки и то сериозни, но и тези, които направи Левски далеч преди фаталната дата 13-и декември, са меко казано непростими за клуб с шампионски амбиции.
Коментирай