Съвместна публикация на „7 дни спорт” и Gong.bg.

Заглавието ми хрумна още към края на мача между Литекс и ЦСКА. Той бе последният от все по-дългата поредица неубедителни игри на червените. Не загуби, а слаби представяния, тъй като двете минимални победи срещу Сливен и Ботев едва ли са повод за гордост. В Ловеч ЦСКА поигра 7-8 минути, след което домакините вкараха гол и там някъде всичко за ЦСКА приключи. По-рано срещу Миньор тимът на Пенев също игра по около 7-8 минутки във всяко едно от полувремената. Срещу Базел – същата работа, пак толкова в края на първото полувреме и нищо повече. За гостуването в Рим дори не съм сигурен събират ли се и толкова. 7-8 минути и идва провалът. Тайсън-кючек се нарича популярният хит на Слави и Ку-ку Бенд отпреди десет години. Той сега е актуален на „Армията”. С леко променен припев. Поредицата от три загуби също донесе 7-8 безответни гола във армейската мрежа.

Последните часове обаче бяха бурни за клуба. Малко повече от 7-8 играчи излетяха за неопределено време, а лично старши треньорът Любослав Пенев назова публично причините, които до понеделник се споменаваха под сурдинка. Методично неспазване на режима, прибиране от заведенията далеч след определения за това час /е, може би не чак към 7-8 сутринта/, неестествени и неориентирани движения на част от играчите по време на тренировъчните занимания и доста лъжи, изречени от тях право в треньорските очи. Неофициалните обвинения на част от деветимата към треньора са, че от известно време той се съмнявал в тях, в тяхната коректна и предана към клуба игра. Но категорично отричат за бойкот. Макар това да е просто една по-различна форма на бойкот. Общо взето като правенето на любов. Някои го наричат секс, други просто с глагола, който обозначава почукване по нещо. Когато ти не стоиш зад треньора си, когато си му нацупен и сърдит за нещо, когато смяташ, че ръководството понякога не е докрай коректно финансово към теб, ти просто не играеш на ниво. А в клубове като ЦСКА това е фатално. То води до сривове, до загуби, повлича фенското недоволство, идват драмите.

В момента, през последните няколко седмици играчите от настоящия отбор на ЦСКА започнаха отново да се държат като играчи на Ботев, Сливен, Пирин, Беласица, Черноморец, Локо Пд... Откакто са дошли в ЦСКА – едни от години, други от месеци, те със сигурност са израснали спортно-технически. Тренират по-яко, натоварват се много по-различно от предишните им клубове, играят на друго ниво, в Европа, дори и по време на подготвителните лагери срещат сериозни тимове, придобиват опит. Но явно все още не са израснали психологически за ЦСКА. И най-малката криза ги повлича като вихрушка. В момента, те просто не знаят къде се намират. Обзела ги е някаква безтегловност, която в голяма степен треньорът обяснява с все по-жестокото им отношение към собствените организми. Извън работното си време те се държат сякаш нямат две- или тригодишни договори с червените, а са на едномесечни контракти. И давай, давай, опа, опа, давай, че не се знае докога ще сме в ЦСКА. Или ако е обратното, вече наистина е опасно. Ако са си помислили, че вече са достойни да бъдат оприличавани завинаги като големи играчи на ЦСКА.Та още веднъж – давай, давай, давай. Гребат с шепи, не ами с някакви океански риболовни мрежи за китове. Един от новите рефрени в сектор „Г” е „Ние сме от ЦСКА! Ша-ла-ла...” И всички дружно се прегръщат и подскачат. Безспорно едно от най-сполучливите попадения на агитката. Гледката е много красива. Ама май по-често, този рефрен се използва от самите играчи. Но не на терена. Идентифицирането с ЦСКА отваря почти всички големи порти на големия град. „Шшш, ало, ние сме от ЦСКА, бе!” Аре бързо 7-8 места в сепарето. Англия? Да, и в Англия например играчите пият. Не, някои там дори не пият, те поркат като изпечени на слънце смокове. Жулят като за световно. Дори преди мач. Но на другия ден са номер едно и на терена. Как става ли? Ами просто железния обръч е следният. Ако не играят, публиката няма да идва на стадиона. Това води до намаляване на приходите. Това води до свиване на бюджета и съответно до по-малки премии. Ако не играят и падат пък изобщо няма премии. Ако това продължи дълго те продават в друг, по-слаб отбор. И какво се случва с теб? Пак в кръчмата, ама в селската, с циментовата верандичка и пластмасовите столчета, не в Сохо в центъра на Лондон. Разликата е в мисленето. Но у нас се мисли само в рамките на следващите 7-8 часа. В края на тренировката, под душовете в съблекалните, във фитнеса се мисли повече не за предстоящия мач, а за предстоящия купон.

Дали Любо Пенев в ролята на някакъв медиум разгада шахматно следващите няколко хода по дъската „ЦСКА”? И предприе контраудар, гонейки тези, които така или иначе при още две-три загуби щяха да положат треньорската глава на дръвника. Сякаш да знаеш, че няколко керемиди ще се стоварят съвсем скоро на главата ти и просто да се отдръпнеш 7-8 крачки встрани. Подобни мерки определено са безпрецедентни в съвременния футбол, поради тази причина часове след случилото се световните информационни агенции побързаха да пуснат любопитната футболна вест от България. В навечерието на трудната си финална за годината серия ЦСКА се оголи. Зимата дойде, а червените са с кабрио в момента. Открити, напити и разбити срещу студения вятър, който ги чака и у нас, и в Базел и Лондон. Само времето ще покаже кой е бил крив и кой прав.

Възможен е и вариантът „Всяко чудо за три, пардон, за седем-осем дни”. И Данчо, Кирчо, Ванката, Караджата, Принца, Павката и останалите пак да заиграят в ЦСКА. При Пенев или при друг треньор. Ясно е, че сега те са действащи професионални /хм/ футболисти и едва ли ще успеят за няколко седмици да изкарат курсове за преквалификация. Реално всичко може да се случи в близко време. Особено и най-вече в ЦСКА. Там винаги нещо се случва. Когато очакваш най-безпроблемната есен и дори цяло първенство – нещо се случва. Когато очакваш най-приятните евротурнири, защото си сигурен в силния си отбор – просто не участваш изобщо в тях. ЦСКА е обречен все нещо странно да се случва. Сега просто се наложи тези, които поръчваха, сами да си платят сметката. А тя се оказа много голяма. И това, че са играчи на ЦСКА не спря процеса. Напротив, пак им отвори широки порти. Но сега, тези на задния изход. Парадният ги чака все още, но за да минат пак през него е нужно вместо припева „7-8 на екс и ще сме паднали” да направят един истински, мъжки Тайсън кючек. На терена!