Бяха времена, когато, докато от ЦСКА вдигнеха ръка, за да посочат с пръст желания играч, и той вече им биваше доставен на „Армията“. Класа, репутация и най-вече марка – това беше ЦСКА. „Червените“ бяха трансферен магнит за всички в България и никой не се колебаеше, когато получи оферта от тях. Идваха най-добрите и най-талантливите от по-малките клубове в страната. Това за тях беше гордост, а и обещаващ трамплин към големия европейски футбол.

С годините този висок имидж на ЦСКА постепенно се сриваше, за да се стигне до сегашното положение. Когато от Борисовата градина поискат играчи от по-малките си софийски събратя, ръководствата им скачат като опарени и се дърпат. Пресни са примерите с Галин Иванов от Славия и Светльо Дяков от Локо Сф. Шефовете им знаят. Решат ли да ги „развържат“, ще вземат доста повече пари за тях. Било от последния във Втора Бундеслига, било от предпоследния в Турция, или от Израел, Азербайджан, Китай, Южна Корея. Освен това е сигурно, че тези пари ще постъпят в касите им...

Но дори и нетолкова популярни футболисти, играещи в провинцията, се назландисват. Такъв е случаят с Тодор Христов от Берое, за когото мълвата твърди, че 1000 лева разлика в предлаганата и исканата заплата е стопирала трансфера му в столичния гранд. От Калиакра заплашват, че трансферът на Четин Садула няма да се осъществи, докато не си получат парите. И прочие и прочие.

Парен каша духа, както се казва. Заради организационния хаос, ЦСКА сам разби градения с години висок имидж и сега съвсем логично престана да бъде трансферен магнит дори в България.