Съвместна публикация на в-к "Тема:Спорт" и Gong.bg

29 ноември, "Стадионул Глория" в румънския град Бистрица. Малко преди привечер, след 18:30 привършва поредният мач от румънското елитно футболно първенство. Той е между местния Глория и гостите от Витория Бранещ. Не знам дали знаете и дали не е някаква игра на съдбата, но Бранещ е голямо село край столицата Букурещ. И от близо 10-хилядното му население над 90% са чисти българи. Но да се върнем на мача, след малко ще вържем българската тънка нишка. Мачът е от 17-и кръг и завършва 1:0 в полза на домакините. Последната смяна в тима на Глория е любопитна. Брат сменя брат. В 82-ата минута по-малкият брат, логично наречен Жуниор, сменя по-големия - Бруно. Този същият Бруно има доста впечатляваща кариера. Тръгнал е от Сантос, а през 2003 преминава в португалския гранд Порто. Проверете кой е треньор на драконите точно тогава и ще поклатите глава. Бруно изиграва 14 мача за синьо-белите и вкарва само 2 гола. Достатъчно малко като за чист нападател, за да даде повод на Великия Жозе да му бие шута и да го прати под наем в Сетубал. Идвайки години по-късно в Румъния, от него се чакат подвизи. Но за един полусезон той така и не се разписва нито веднъж и веднага е определен за пълно дърво от местните журналисти. Дори няколко пъти влиза като смяна в края на мача на мястото именно на брат си Жуниор. Който пък за сметка на това предишния сезон е вкарал достатъчно попадения, че да стане голмайстор на цялото първенство. Не е зле, от Глория са доволни, но въпреки това пускат Жуниор Мораес да премине в края на годината в по-класен тим, за какъвто се смята Металург Донецк. Никой тогава и не предполага, че именно тази 82-а минута на мача на 29 ноември, ще бъде последната официална игрова минута за близо десет месеца напред за Жуниор Мораес.

Следващата беше в началото на тази седмица, когато Жуниор стартира с екипа на ЦСКА в мача срещу Локомотив Пд. Нещо повече - направи асистенция за първия гол на Платини, след това изработи дузпа, която сам си вкара и накрая изведе Нелсън за третия гол. Жуниор Мораес се върна в живота на играещия, вкарващ голове нападател. Това е феноменално не по повод играта му, а по повод волята му. След месеци наред, в които той чуваше и четеше единствено за някакви съдебни дела, спорове, първа и втора инстанция, УЕФА, ФИФА, румънска федерация, украинска федерация, жълта карта, БФС. Всички друго, но не и истински, реален футбол на терена. Да не забравяме и започналата здравата да дразни сага по оста ЦСКА - Стяуа. Мораес тъкмо пристигна на "Армията", подписа договор, качи се на Боровец на първи лагер и се почна. Джиджи Бекали го иска в Стяуа, всъщност цялото му пристигане в България било някаква врътка между Бекали Фемили и "Титан". Намеси се и братовчедът Джовани, който твърдеше, че няма шанс Мораес да се завърне в Румъния. Джиджи обаче продължаваше да го иска така, сякаш е последният нападател на планетата. Жуниор почна да играе в контролите в Холандия, после и тук. Вкарваше голове, но в неофициални, контролни мачове. Около двубоите със Стяуа настана истинска истерия около неговата личност, още повече след като Милен Радуканов реши да го качи на самолета за Клуж с ясното съзнание, че няма да го ползва. Румънските колеги обаче си питаха все за него. Дори Янис Зику остана на втори план. Междувременно ЦСКА преподписа нов договор с него - до 2015 година, а Джиджи вече се тресеше от яд. В крайна сметка му помина, след като неговият тим преодоля ЦСКА и ще играе още дълго в Европа. Бразилецът обаче продължи да чака развитие на сложния му казус, преди най-сетне да стане ясно, че вече може легално да рита. За майтап тогава дойде двуседмичната пауза поради мачовете на националите.

Историята му е като за филм. Роден в Сантос, още невръстен започва да играе организиран футбол. Попада в една подготвителна група с Робиньо. Не кой да е, а лично Вандерлей Люксембурго го промотира в мъжкия състав на Сантос. Жуниор не се скъсва да вкарва кой знае колко с екипа на Сантос, но пък бележи изключително ценно попадение във финален мач през 2007 година срещу Сао Каетано, с което Сантос печели тамошната Паулиста. Няколко години по-късно вече е в София, в България. Тук, типично за крайно мнителния ни манталитет, често сме свикнали да не вярваме в истинските истории. Те често се подлагат на съмнение. Факт е обаче, че Жуниор Мораес продължава да е дружка със суперзвездата на Милан Робиньо. Това лято, малко преди да подпише с ЦСКА, той, заедно с брат си и с Робиньо за пореден път организираха благотворителен мач за бедните деца в техния роден край. Мач, на който публиката идва и носи кошове с храна, които се даряват. Подобно човешко поведение прави присъствието на фигури като № 10 от ЦСКА в България още по-ценно.

Оттук насетне той трябва да носи само и единствено радост на феновете на ЦСКА. С неговия дебют и официално включване в офанзивата на тима ЦСКА вече разполага с една от най-добрите си атаки от години насам. Остава единствено Радуканов да нареди пъзела. Да сглоби малките парченца, от които да направи големия отбор. За негова трудност виждам Жуниор Мораес постоянно в титулярния пъзел. Което намалява опциите за ротация. Естествено, подобна ротация ще съществува, най-малкото до момента, до който всички останали колеги на Мораес в атака продължават да се представят на нужното ниво и да бележат лесно голове. Но поне в началото, поне утре в Стара Загора Радуканов дължи на Мораес още веднъж титулярното място. Най-малкото, защото футболистът изтърпя стоически цялата шумотевица. Изтърпя неизвестността какво ще отсъди някакъв безименен съдия, някъде си в Швейцария. Изтърпя най-различните интерпретации на румънските медии, опитващи да всеят клин между него и ЦСКА.

От своя страна босовете на клуба трябва да направят всичко, което е по силите им, за да го задържат повече в Борисовата градина. Да опитат Европа и с него. Което ни хвърля доста напред в иначе винаги и традиционно мъгливото червено футболно бъдеще. Шансът за някакво просветление този път се нарича "Жуниор Мораес част от ЦСКА". Заедно със Зику, с Платини, явно все още със Спас Делев, с Нелсън, с Живец, с младите Костов и Карачанаков. Изброяваме единствено офанзивните играчи, тъй като те са най-вече тези, които трябва да изградят облика на красивия, резултатен и зрелищен нов ЦСКА.

Публиката на "Българска армия" вече видя новия бразилец. Наслади му се. Вече го запомни. Родните журналисти също са длъжни да го сторят и най-малкото от уважение към него, да научат правилно фамилното му име. Както обича коректно да уточнява един колега: "В Бразилия шъшкат единствено в крайните квартали на Сао Паоло". И това ще стане. Защото всеки роден фен вече знае - в ЦСКА има нов, интересен и атрактивен играч. Директен внос от Бразилия!