Съвместна публикация на в-к "Тема Спорт" и Gong.bg

Два-три пъти отлагахме този материал! Дни преди всяко обещано завръщане на ЦСКА на ст.”Българска армия” от редакцията казваха: „Айде, сега направи нещо за „Армията”, за истинския цесекарски дом, какво значение има, колко важно е всичко това...” Все неща в този дух. И всеки път, така и ненаписаната статия падаше. Но не заради някаква брутална редакторска намеса, а по простата причина, че прословутото завръщане все се отлагаше във времето. Трябваше да е за средата на март, после пък дойде наказанието за ЦСКА. Никой не протестира, макар, че имаше за какво. Отлагането с още две седмици на първия евентуален мач на собственият им стадион дойде дюшеш за червените. Добре, ама не стана и за 1 април за домакинството на Сливен. Май наистина си се превърна в първоаприлска шега. Когато шефове и треньори заявиха, че на живот и смърт, че този път майка и баща, но със Славия ще се играе на „Българска армия”, вече имахме едно на ум. И ето, че пак не стана. Да, ама цялата идея около този текст вече взе да вкисва като престояло зеле. Но в крайна сметка се реши да се пише. Темата си остана непроменена: „Българска армия” или, ако ви гони носталгията, „Народна армия”. Какво предстои? Какво е бъдещето и защо това, че тревата не порасна и завръщането се отложи, се оказа толкова дребен проблем, сякаш пигмей е застанал прав до Яо Минг.

На помощ изневиделица дойдоха новините от онзи ден. Стадионът все пак получи лиценз, макар че на този етап по-голяма е нуждата от допълнително наторяване. Някаква мъглива информация излезе дни по-рано, че уж вече е даден лиценз. Отнякъде се появи и Майкъла, който дори цитира някакъв номер, приличащ по-скоро на мерките на Мис „България”, отколкото на истински документ. В крайна сметка официалната вест дойде именно в сряда. Разгеле! С разлика от час-два дойде и чаканото от над десетилетие отдаване за ползване в срок от минимум 20 години. Бингото удариха босовете на Титан. Се ла ви! Двама от най-богатите българи в новата история – Илия Павлов и Васил Божков, плюс един от най-лъжливите българи Александър Томов се бяха наредили на опашката. Но двете бази – „Армията” и тази на Панчарево така и не стигнаха до тях. Все още се говори, че това е отказало реално Божков от по-продължителното му оставане в клуба. Това, заедно със съмненията в един сръбски треньор. Но едното е разбира се, далеч по-значимо. Със сигурност и шефът на „Нове холдинг” е имал своите виждания, своята концепция за едно модерно спортно съоръжение. Вероятно със своя хладен математически ум е пресметнал какво би спечелил при отдаването на част от площите на търговски обекти. Но плановете му рухнаха, като кула от картонени карти. Божков не успя нито в това си начинание, нито във вероятното намерение да направи ЦСКА хегемон за години напред у нас. Преди него Павлов не успя по обективни причини. Макар и приживе имаше достатъчно време. Хайде приемаме, че и времената тогава бяха все още мътни, законодателството мудно се европеизираше. Колкото до Сашо Томов – в краткия си мандат, той просто не успя да обгърне всички лакоми мечти, които трескавият му ум жадно раждаше. Лупи искаше за броени месеци да направи не само модерен стадион, но и да изгради супер-тим, да привлече Кристиано Роналдо, да уреди Кока-Кола за спонсор, а Бил Гейтс за дарител. Изобщо той вече се виждаше като една балканска симбиоза на Абрамович и Ринат Ахметов. Малко преди да бъде нацелен с няколко бутилки от минерална вода на изпроводяк. Пред същия този стадион, който все пак облагороди с една алея на славата. Така години си минаха, други клубове си стягаха стадионите, но ЦСКА и „Българска армия” подсмърчаха отстрани и просто наблюдаваха разрухата.

Присъствието на Титан също преживя своите криволици по отношение на отношението им към стадиона. През ноември 2009 година се пръкнаха две-три компютърни картинки. Били ги измислили британци, които правели и новата арена на Тотнъм. Капацитет – 24 хиляди, страхотни удобства, грамаден паркинг. Условието бе да се постигне споразумение с държавата за концесия на съоражението. Няколко месеца по-късно, през юни Борисов и Иванов с помощта на някакви архитекти, имаше и представител на строителна фирма, представиха нов идеен проект. Пресконференция, презентация, нови компютърни графики и изображения, този път вдигнаха капацитета на 30 хиляди зрители, стадион клас „Елит”, отговарящ на всички изисквания на УЕФА. И до там. Бързо дойде и новото решение. „Не искаме „Армията”, отиваме да играем на „В.Левски”, там ни е по-изгодно икономически”. Това бе предпоследното решение. То доведе и до сериозен разрив в отношението между фенове и ръководство. Привържениците се почустваха изгонени от собственият им дом. Това бе и основният им коз в битката, в кампанията, която бе подета срещу Титан. Паралелно отборът не вървеше, изостана до 10-12 място в класирането, редуваха се треньор след треньор, разни Гьорета, Мьорета и това съсвем доведе до убеждението, че ЦСКА не върви и защото не си играе в къщи. Положителното е, че босовете бързо осъзнаха грешката си и запретнаха ръкави. И ето, че месеци по-късно ръкавите продължават да им бъдат запретнати. Но вече имат дългосрочен наем, имат и мерак да довършат започнатото. Получават може би ехидни подмятания за кометичният ремонт, че не бил каквото трябвало да бъде, за тревата, че нещо не растяла. С бързане няма да стане. Два дни преди мача със Славия София бе покрита от сняг – кой да предвиди и това? Но нещо се прави. Без много шум. Ех това Лупи да беше, на всеки милиметър порастване на тревичките, щеше да дава брифинг в центъра на терена. А ако не растяха, щеше да обвини Батков, че лично ги е стъпкал през нощта.

Извън шегичките, собствениците на ЦСКА сега получиха роля в нов филм, а зрителя си казва: „Зор, зор, хайде сега да ви видим, какво ще направите?” Топката е в тяхната половина и само от тях си зависи накъде ще я шутират. Дали ще разиграват дълго и накрая ще вънат дори на вратаря, дали ще започнат голова атака, която да завърши с попадение или без да искат ще счупят някой прозорец на близка до терена сграда. Но поне сега владеят топката. Или в техния случай цял стадион, плюс една тренировъчна база. Нека жонглирането започне сега!