С Никола Спасов начело Черно море заигра значително по-ефективно в атакуващ план. Най-вече благодарение на налаганата по-офанзивна схема на игра (3-4-3), варненци започнаха по-често да бележат, но въпреки това недостатъчно. На фона на многото положения пред противниковата врата, които се създават в последните мачове имаше такива, в които пропуските тежат.Така беше при домакинските загуби срещу Локо Сф и Литекс, а и дори при победата над Ботев на „Тича” с 2-1, когато „моряците” трябваше да треперят в края. Въпреки че „Морето” загуби с катастрофалното 0-3 срещу Литекс миналата събота, резултатът до голяма степен заблуждава, защото при 0-0 с лекота бяха пропилени 2-3 от така наречените 100 процентови голови положения. От друга страна, въпреки че почти цяло второ полувреме „моряците” играха с човек по-малко, те завършиха мача с толкова отправени удари, колкото и Литекс - по 9. На всичко отгоре пред вратата на гостите бяха изпълнени цели 12 корнера, но без резултат.

Статистиката сочи, че Черно море няма изявен голмайстор на върха на своята атака. Показателен е фактът, че най-резултатен в тима е крайният нападател Симеон Райков с 4 гола, следван от друг такъв-Иван Коконов с гол по-малко. Любопитно е,  че дори Стенио, който играе в голяма част от мачовете изтеглен в по-задни позиции като опорен халф има с гол повече от типичните централни нападатели Миро Манолов и Живко Петков. Последните двама имат само по 2 попадения на головата си сметка. Манолов от началото на сезона е играл в 14 шампионатни мача, или 846 минути, а другият таран Живко Петков има 460 игрови минути в 10 мача.  За времето, което са били на терена това е твърде малко като голове в актива им. Разбира се, вина за това не носят само те, защото, за да реализират, трябва и да получават удобни топки. От друга страна в последните мачове пък бяха създавани достатъчно положения, които предвещаваха гол. Това, което липсва и при двамата сякаш са достатъчното удари към противниковата врата, а когато тях ги няма, намаляват и шансовете за гол.

Манолов е такъв тип играч, който не егоист, не е консуматор, а обича да комбинира със съотборниците си. Привържениците на тима го харесват затова, че винаги се хвърля с много желание в мачовете и влиза здраво в единоборствата. След онази операция в коляното преди няколко години, която го остави дълго време извън терена, той обаче все още не може да се докосне до оптималната си форма.

 Живко Петков допадна със скоростта си при изравнителния гол срещу ЦСКА и с доброто си пласиране при попадението срещу Славия, но е малко по-пасивен и не така борбен в сравнение с Манолов, което го оставя твърде често на резервната скамейка.

На фона на положенията, които създават в последните мачове „моряците” имат нужда от терминатор на върха на  атаката, от нападател, който от 2-3 от така наречените 100 процентови голови положения да умее да материализира поне едно. „Морето” има нужда от „хищник” пред противниковата врата, който да пробва достатъчно пъти рефлекса на противниковия вратар.

В този смисъл е любопитно е да се отбележи, че в четирите от петте най-резултатни тима в А група най-много голове са отбелязали точно централните им нападатели (Буш -10 гола (ЦСКА), Джордан – 7 гола (Литекс), Иван Цветков – 7 гола (Ботев), Венци Христов-6 гола (Берое)) . От друга страна, ако Локо Пд е отбелязал едва 12 гола за 16 мача, половината от тях са дело на централния им нападател Мартин Камбуров.

Предстои около зимната пауза да се разбере дали Никола Спасов ще успее да развие „хищническото” у Манолов и Петков, или търпеливо ще изчака завръщането на Бакари с надеждата конкуренцията в атака да донесе нужната ефективност. А това, че Спасов може да извлича максимума от своите играчи, той вече го е доказал. Пресен пример е Стенио, който от играч, който с нищо не впечатляваше с изявите си на старта на шампионата, сега се превърна в ключова фигура за отбора.