В модерния футбол скромни не останаха. Всичко е поза, стойка и гъзария до шия. Днес от Левски си тръгва друг човек. Лусио Вагнер остана скрит от прожекторите, въпреки че беше истинска институция в синия отбор.

Днес Лусио ще трябва да освободи шкафчето на „Герена”. Ще се наложи да остави ключа на служебната кола. Какъв автомобил само, Шкода Фабия, от старите. Без задна чистачка, но със задължителния син цвят. Той не беше като другите, не караше някой от персонала да му чисти колата в близката автомивка. София и без това е достатъчно мръсна.

Не, не си мислете, че Вагнер е спечелил малко пари в Левски. Нищо подобно, той просто мисли другояче. „Защо ми е да си взема скъпа кола на лизинг, а после да се оплаквам, че вноската е голяма. Няма да си я прибера в Бразилия, когато си тръгна”, казваше Лусио, а днес дойде време да си тръгне.

Вагнер така и не даде много интервюта, въпреки че беше твърд титуляр в един от най-великите отбори на Левски. Стигна и до националния тим, само че там все беше трън на някой, нищо, че по-добър бек в България нямаше.

Защитниците често са необлагодетелствани. Не вкарат голове, няма с какво да ги запомниш, но три неща, свързани с Вагнер ще останат незабравими.

Левски - Олимпик Марсилия, стадион „Георги Аспарухов”. Някъде през втората част на мача Вагнер пуска къс пас към Йовов. Двамата нахлуват в наказателното поле. Цяла България чака подаване към Лусио. Йовов обаче вкарва онзи гол, а двама от Олимпик продължават да гонят бразилеца. Може би той още чува техните стъпки. Ако не бъркам, единият се казва Самир Насри, но това не е чак толкова важно.

Другата история е още по-хубава. Левски - Удинезе, стадион „Васил Левски”. Резултатът е равен 1:1. Той класира италианците. Фаул в полза на „сините”. Топката е поставена далеч от вратата на Морган Де Санктис. Зад нея са Йовов и Телкийски. До тях някак незабележимо минават Топузаков и Томашич. Хърватинът казва нещо на Йовов и хуква към наказателното поле. Още по-скрит до тъча стои Лусио Вагнер. Бижутера замахва, че ще бие и подава към най-свободния човек на терена. Лусио центрира майсторски, а Томашич бележи с глава. Велико!

Третото нещо, което не се забравя е онзи пас на Вагнер към Ники Михайлов. Онази нелепа грешка, която е и на двамата. Един достоен бразилец обаче винаги би подал по този начин. Фалцовата топка промени живота на вратаря. Смятам, че беше за добро.

Лусио си тръгва, без много шум, без скандал, няма никаква драма. Това е първият подобен случай в Левски от много години насам. За последно като бял човек си замина Димитър Иванков. С пресконференция и благодарности.

Вагнер го заслужава. Той даде страшно много. Последните две години не му бяха силни, но помощта отново беше на лице. Интегрира в състава Зе Соарес и Жоазиньо, което не е проста работа. Покрай бразилеца израсна Веселин Минев, който стигна до националния.

Ами представете си, че десният му крак беше като левия? Вероятно сега нямаше да четете този материал. Аз пък нямаше да му бъда автор. Някой колега в Испания или Португалия трябваше да коментира Лусио Вагнер.

Чао, Професоре!