Съвместна публикация на в-к „7 дни спорт" и Gong.bg

Казах си: „Това ще е заглавието! Каквото и да се случи в мача срещу Литекс за купата”. Дните преди осминафиналния сблъсък преминаха в постоянни слухове и публикувани информации, че дните на Любослав Пенев начело на ЦСКА са окончателно преброени. Миодраг Йешич вече бил склонил, половинката му била в София да опипа почвата, пратеници на ЦСКА пък били при него в Сърбия да преговарят. Което пък от своя страна е странно, тъй като нали уж той води отбор в Либия, а в същото време стои в родината си. Проверих - Премиер лигата /да, наистина така се води/ на Великата Социалистическа Народна Либийска Арабска Джамахирия тече с пълна сила. Кво става и аз вече се обърках? Но никой от официалния пиедестал в Борисовата градина не отрече слуховете. Отборът тренираше насам-натам, но не и на базата си, където нямаше ток, а за капак от 52 щатни играчи в ЦСКА в крайна сметка на резервната скамейка остана едно свободно място.

При всичко това бях сигурен, че домакинството на Литекс ще бъде последния мач на Пенев начело на ЦСКА на „Армията”. Най-много да му пуснат да си направи треньорския бенефис срещу Рома. Но Любо е такъв свредел, че пак проби нечии планове. Как успява да го направи? Това се питах в минутите след отстраняването на настоящия носител на купата на България. Ето в събота ЦСКА в този си странен вид успя горе-долу да играе прилично. Желанието за победа обаче бе по-силно от всякога през тази есен. Когато бе напечено в разгара на „пиянската афера” написа кърваво писмо, подаде оставка и остана герой. Когато пак бе в труден момент, този път примесен с личен нюанс пак намери сили и някак си долетя до Лондон за да промени с присъствието си поведението н асвоите на терена. Сега пак въжето е около шията, той бие лидера в „А” група и праща ЦСКА на две крачки от финала. Имам чувството, че постоянно връзва ръцете на съдбата с морски възли.

На пресконференцията след последния мач обаче Пенев определено не бе в настроение. За тези, които внимателно следят дори жестовете, мимиките и казаното от него няма как да не забележат това. В началото не бе изобщо словоохотлив. Е, разбира се, в даден момент пак заприлича на истинския Любо Пенев, но не, нещо имаше, нещо не се връзваше в общата картина. Дори с осанката си на пълен непукист, червения треньор няма как да не усеща ако нещо във въздуха около него мърда и шава. Ако стават неща, които коренно противоречат на неговия вроден професионализъм. Да, шефовете на ЦСКА при всеки подобен въпрос, подчертават, че треньорска рокада няма да има и не е на дневен ред. Да, публиката скандира неговото име на всеки мач повече от това на всички играчи взети заедно. Но новата история на ЦСКА е доказала, че това не е никаква гаранция. Дори напротив. Гочето бе уволнен след серия от победи. Паро Никодимов също. Стойчо Младенов си тръгна след титла с 16 точки преднина от втория. За да бъдем докрай коректни, трябва да припомним, че Пенев-младши на два пъти бе направил чудесни победни серии, последвани от слаби и загубени мачове за ЦСКА. Но от чисто спортно-техническа гледна точка евентуалната му смяна на този етап ще граничи с едни от най-големите абсурди в клуба. А да не забравяме, че именно това е клуба с най-големите абсурди от едно 10-15 години насам.

Тръгва ли си Пенев или остава в ЦСКА? Това е въпроса на дните до Нова година? Не толкова кой ще дойде и кой ще бъде продаден. Забравете феновете на отбора да имат спокойни дни. Никога не е било, едва ли точно тази пауза ще се получи. Ако разбира се всички са единни в мнението си относно подобна рокада. Така както Алекс Фъргюсън може да пожелае да води Юнайтед до живот, така само Стойчо Младенов има моралното право да се кандидатира пак за поста в ЦСКА. От два опита – две титли. При това с категорични и ненадминати рекорди. Димитър Пенев и Паро Никодимов също попадат в тази категория, но едва ли самите те ще пожелаят повече да преминават през жеравата „ЦСКА”. Останалите спрягани имена са низ от спорни фигури. Или смели експерименти. Имащият по-голям фенклуб у нас, отколкото сред привържениците на Партизан Йешич направи много, дори изключително много по време на предишния си престой на „Армията”. Вярно, после се препъна, като опита да убеди, че вината не е била само негова. Но тези, които сега мечтаят за него като повторен предводител на отбора, са на път сами да сринат митологията, съпътстваща името му. При провал Миодраг ще изтрие ореола си, като прах от антикварна вещ. С един замах. И какво се случва после – никой не мисли.

За ЦСКА остават още няколко дни от календарната година. Мач в Европа, а в петък жребий за купата. Някак си подобаващо е фигура като Любослав Пенев да завърши годината с двубой именно срещу тим като Рома. Голям, популярен тим в цяла Европа. А дали освен годината, предстои да завърши и първия си престой на „Армията” като треньор на ЦСКА – ще погадаем още малко. Защото той винаги е бил и ще остане непредсказуем. Да, мача в сряда е срещу италианци. Нали не сте забравили, че думичката „Чао” на техния език означава две неща. Първото и по-основното е „Здравей”. Ще посрещнем или ще изпратим Любо Пенев за ЦСКА и за българския футбол? И дали ако остане, ще бъде нов, по-узрял, преминал в следващия клас на треньорското школо? Пълна загадка. Това е той. Чао Любо! Или за пореден път – здравей.