Сезонът на Левски бе описан по всички възможни начини. Негативни рекорди бяха изпратени в историята, а няма да е сензация, ако паднат и нови „постижения“. Поражения, огорчения и много болка. Тази кампания беше обречена още в края на миналата. Загубената титла предначерта пътя на Левски през този сезон. Негативната енергия беше толкова силна, че нямаше какво да предотврати последвалите катастрофи.

Онзи срамен мач със Славия струваше скъпо. Готовата титла бе изпусната, а последиците бяха неизбежни.

Левски очевидно доиграва сезона. Огромен процент от футболистите са пътници. Еднопосочният билет е напълно заслужен. Всичко това не може да промени историята. Календарът показва, че след няколко седмици Левски ще навърши 100 години. „Сините“ са основата на играта в България, колкото и пристрастно да звучи за тези, които не обичат клуба от стадион „Георги Аспарухов“. Тимът има много успехи, изключително популярен е сред българите, а на всичкото отгоре, силен Левски гарантира добри дни за националния отбор. Това показва историята, която сочи и много „сини“ провали. Нормално е да бъде така, защото едното не може без другото.

Каква е цената на провала със Славия тепърва ще научим. Този сезон е част от щетите, горчивата чаша може и да не е изпита до дъно, но това ще оставим на времето и следващите събития, които няма как да прогнозираме.

Юбилеят е съвсем друго нещо. В момента той изглежда като нещо, което тепърва ще се случи. Буди интерес, но усещането ще бъде истинско, когато мигът настъпи. На 23-ти май Левски ще играе мач с Лацио, което не е изключително събитие. Наскоро се случи, а двата отбора си размениха победи на чужд терен. Мачът на „Васил Левски“ ще е част от нещо много значимо. Левски ще празнува, защото става вековен. Привържениците ще почетат онези, които сътвориха тази магия. Някои от героите са тук, а други за съжаление ги няма. Съвременниците имат шанса да проследят историческите празници, а мнозина ще гледат отгоре. Може би всеки ще се сети за поне един левскар, който вече не е тук, но е направил някога някое хлапе от Левски. Любовта се предава от син на син, така ще продължи да бъде и в следващите 100 години, а след това отново... Всеки ще си припомни моментите на триумф и щастие. Едни са видели много славни моменти, други по-малко, просто защото са по-млади.

В актуалния момент Левски е съсипан. Слаб е както в игрови така и в организационен план. Дори честванията бяха оставени в ръцете на няколко ентусиаста, които са малка част от „сините фенове“. Само те решиха да си сложат главата в торбата, а клубът е пас. Всичко това прави задачата много по-трудна. Нищо ново. Историята показва, че на Левски много рядко не му е било трудно през годините. И въпреки това е изключително популярен и обичан.

Мнозина твърдят, че стадионът срещу Лацио ще е полупразен. Съперникът не бил достатъчно атрактивен, а сегашният Левски не струва и левче. Мнението ми е различно, защото този мач ще струва много. Даже няма цена. Пълните трибуни ще донесат повече от шампионска титла. Това ще е отговор на въпроса, защо съм от Левски?

Любимият тим се подкрепя и на инат. Сегашното ръководство, футболистите и всички замесени в поредицата от провали са изключително временно явление. Днес са тук, но утре няма да ги има. Малцина ще оцелеят, а на мястото на останалите ще дойдат нови хора. Няма гаранция, че ще успеят, но поне ще са заредени с надежди очаквания.

Мачът с Лацио на практика е безценен. Той ще е приятелски, но зарядът около честванията е гарантирано огромен. Това е възможност за откриване на нови опции пред синия клуб. Феновете ще имат шанса да покажат за сетен път, че са много по-добри от отбора. Хората могат да демонстрират кой е перманентната звезда в Левски. Запалянковците винаги са правили разликата. „Сините“ са преживявали много по-жестоки кризи. Губили са митични футболисти, но пак са продължавали напред. Трофеите и купите са нещо, което отново ще акостира на „Герена“. В последните години отличията забравиха пътя към стадион „Георги Аспарухов“, но завръщането им е неизбежно. Може би чакат новия Сектор А и музея, който ще бъде част от съоръжението.

Двубоят с Лацио е като финал. Резултатът и съставът нямат никакво значение. Важни са онези по трибуните, както и всички, които няма да успеят да присъстват, но сърцата им ще туптят за Левски. Този мач ще е изключителен за всички левскари. Среща между две столетия. Едното си отива със своите славни мигове и разнообразни емоции, за да посрещне следващото. Едно е сигурно, ще има и още...

Празникът наближава, а местата на стадиона са малко или много ограничени, но всеки, който е от Левски, ще може да посрещне един специален рожден ден. Колко струва да си на събитие от такъв калибър? Няма цена!