Един от най-големите таланти от школата на Левски Боян Табаков претърпя тежка контузия и очаква да му бъде направена операция, която да го остави извън игра около шест месеца. Боян споделя за Дарик радио какво стана с него и не успя да стигне до първия тим на Левски, а се озова в любимец. Дали съжалява за нещо, след като бе на проби в Шалке 04 и се говореше за интерес към него от страна на Фенербахче.

„В момента съм в Хасково и лежа и почивам заради контузията, която получих в Търговище, споделя Боян. Бях в Левски миналата година, но реших, че е по-правилно да се развивам и да играя по-редовно и така се озовах в Любимец. В крайна сметка всеки гледа да се развива. Аз така прецених,че ще се развивам повече, ако играя по-редовно, отколкото да бях стоял. Беше ми ясно,че те не ме взеха на лагерите и не ме искат в Левски и затова преминах в Любимец. Не смятам,че съм направил грешка с това преминаване. Беше много полезно за мен да играя няколко мача за Любимец и да вкарам няколко гола. Дори имаше пак интерес към мен от тим от чужбина, като почти всичко бе наред, но контузията ми попречи на евентуален трансфер.”

Контузията на Боян Табаков се оказа тежка и на него му предстои операция, която ще го извади от игра за около шест месеца.

„Скъсани кръстни връзки на лявото коляно, заяви Боян Табаков. Горе-долу предполагат,че шест месеца ще съм извън терена. Аз вярвам, че ще се възстановя по-бързо от обикновеното време нужно за възстановяване. Сега ми тежи,че не играя и гледам мачове по телевизията. Тежи ми и това,че имаше шанс да премина в по- сериозен отбор от чужбина. Тежко ми е,че заради лош късмет пак не стана работата.”

Какво може Боян да каже на момчетата, които минават по неговия път. Той бе най-изявения футболист в школата на Левски?

„Аз все още съм млад, на 21 години съм, споделя Боян. Аз имам още много да играя. Рано или късно аз пак ще се върна в Левски. Просто трябва да мина през такива периоди, в смисъл да изкача стълбите към върха една по една. Искам да им кажа да не бързат, защото аз много прибързах, прегорях много. Исках изведнъж да съм на върха. Но не винаги става това, което мечтаем. Има си определени стълбички, които трябва да се изкачват една по една.”