Когато вечните съперници бясно се гонят за титлата, а съдиите са прости свирчовци, работата мирише. Като на непочистен боклук.

Когато се съберат много съвпадения все в едната посока, нещата изглеждат нагласени. И дразнят нормалните фенове, имащи нахалството да вярват в честната игра.

В уикенда преди Цветница моралът на бг-футбола цъфна. И то така цъфна, че направо прецъфтя. И то така прецъфтя, че изгни. И пак замириса. На боклук.

Христо Ристосков е достоен футболен съдия. Тайно записваше с диктофон и камера шефа си, за да го прецака. И го прецака. За да бетонира себе си в ранглистата. Предизвика така наречения съдийски скандал, превърнал се в жалък сапунен сериал. Ристосков даваше по пет интервюта на ден в разни телевизии, разплакваше ни, че възмутен ще бяга в Щатите. Накрая скри записите и пак свири ли, свири... За последно във Варна. Не в тоалетната на гарата, а на стадиона. Изпадна в див ужас, че трябва да наруши директивата и вместо дузпа за Левски, смело показа жълт картон на Гонзо. Нищо, че Гонзо го спънаха в наказателното поле. Ристосков е като партизаните. Знае за какво се е борил. И ще продължава да се бори. За какво му е да бие път до Америка. След като и тук има каубои...

Каубоят, всъщност, е прякорът на Димитър Димитров. Той е достоен човек. Бивш футболен съдия е и се скъса от роли в сериала на Ристосков. Там Каубоя ту се сърдеше на колегата си от Сандански, ту го прегръщаше мъжки. Баш като едно време в Дивия Запад. После Каубоя „изненадващо” седна върху шефски стол в Борисовата градина. В събота санданският Олд Шетърхенд, съвсем случайно и без да иска, свиреше така, сякаш помага на партньора си от прерийния филм.

Ангел Ангелов е достоен млад човек. Да свири се е учил от батковците, за които говорихме досега. Неотдавна Ангелчо също пробва да вземе награда за най-добра мъжка роля. Участва в българското издание на „Сам вкъщи”. Сиреч, заключи се у дома и не пускаше лошия съдия - изпълнител. През това време не спря да дава интервюта и да хленчи. За да има още съвпадения и Ангел помогна за директивата „Смяна на върха”, като свири изключително безспорни две дузпи в Парка на Свободата. Особено безспорна бе първата. Направо си плачеше да бъде свирната. Като за пет кинта в храстите.

Димо Момиров е достоен човек. Достойно обслужва интересите на който трябва. Води се шеф на съдиите. Ристосков, Каубоя, Генов и другите го уредиха на поста. А той сега се прави, че ги оценява. Пише им отлични, естествено. Само храаааабрият Бай Димо каза, че дузпа срещу Гонзо не е имало. Да не е луд да скача на Ристосков, та да го запише с диктофончето и него... Момиров усети, че реферът трябва да докара варненския мач до хикс и го похвали за успеха. Дори и за колосалното продължение от две минути. Така Момиров целуна по устата и достоен производител на лепило, умирисало вечното дерби през есента. Съвпаденийце... Като една друга дузпа за надупване от миналата пролет.

Боби Михайлов е достоен човек. Откакто смени Батето все повече убеждава всички, че вятърът на промяната ще задуха, ама друг път. Боби иска да си гледа националния отбор и да не го занимават с нашите футболни щуротии. Защото те миришат. Като на боклук. Затова Михайлов не иска повече да се цапа. Знае, че вече има кой да изхвърли боклука. Той дори за мач като в Мездра оня ден нищо не иска да чува...

Шефът на футбола обаче знае, че е кофти, когато двама се надбягват, да дърпаш за фланелката единия назад, докато буташ другия напред. Не е много честно. Ако е решено да е така, Боби да награждава шампиона. Ясен е. Няма смисъл другите да се хабят излишно. Или първенството ни ще пълзи до края под девиза: „Стига вече – ... потече! Мили Боже – още може!”
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Gong.bg. Можете да го изтеглите от Google Play, App Store и AppGallery.