Това с докторстването на Милен Радуканов тръгна още през ноември месец миналата година. Някъде го нарекоха д-р Радукан /по алюзията с протеиновата диета на д-р Дюкян/, други пък простичко д-р Радуканов – защото успя за кратко време да излекува ЦСКА. Самият слоган пък придоби известност около прочутите билбордове из цялата страна за един пластичен хирург. Както и да е, един ден след като навърши една година начело на ЦСКА, докторът бе освободен от лекарския си кабинет.

На този етап историята на Милен Радуканов на „Армията” приключва. И донякъде по лично негова вина, тази история не продължи поне още неопределено време. Още през лятото се забеляза късането на нишката между ръководство и треньор. Провалът срещу Стяуа го потвърди, а загубата на първите пет точки в шампионата го затвърди. Милен така и не разбра, какво е първото място за ЦСКА. Каква символика, каква важност и задължителност означава то. Бронзовите медали не носят дългосрочна виза, за който и да е „червен” треньор. Купата и Суперкупата са с малко нещо повече от това, да има какво да върши бат`Сашо Манов в музея. Още повече, когато нито една не е спечелена след мач с „вечния съперник” Левски. В момента, в който д-р Радукан изпусна лидерската позиция, то илачите му взеха вече да не хващат. ЦСКА изпревари грипната епидемия и видимо заболя.

Колкото и да дерат гърла по трибуните или да тракат по клавиатурите, пишейки във форумите, феновете не могат да отрекат следното – формата на всички основни играчи пада надолу с всеки следващ мач, като рутинно спускане на Петър Попангелов. Горкичкият, все падаше на снега. Милен бързо се изчерпа. Видя се, трябва още и още работа и по дяволите, най-сетне тази пуста тапия да бъде изкарана. Недопустимо е, след безличен мач във Варна, в който не разбрах ЦСКА срещу Черно море ли игра или срещу някакви чимове, да се казва спокойно: „Гледаме и продължаваме напред”! Къде напред? Пак ли към третото място? Някак си странно бе, как в последно време най-страстните защитници на Радукановата вяра бяха всичко друго, но не и изконни привърженици на ЦСКА. Странно, или всъщност повече от логично? Ами питайте който и да е на „Армията” какво мисли за Гонзо и ще чуете как всеки му пожелава пожизнен договор на „Герена”.

Сега просто трябва да кажем, че ще помним първия престой на Милен Радуканов в ЦСКА най-вече с добро. И някак си за него стана по-удачно така, че рано прекратиха развалянето на собствения му имидж. Още няколко кръга и нямаше да чуе овации зад гърба си. Благодарим ти, д-р Радуканов за това, че изпълни докрай това, за което бе повикан през миналия сезон. Добре – и за двете купи, като така и така се е стигнало до финални мачове. Също така за значителното подобряване на имиджа на състава до месец май. Благодарим, но за този сезон просто няма за какво. С тези играчи и кондиционният треньор да бе начело – щеше да вземе прословутите начални 8 победи. Но после почна трудоемкото. Почна нанагорнището. И по него стана хлъзгаво.

Колкото за новата ситуация – нея тепърва ще я коментираме! Със сигурност ще има поводи. Сега нека стиснем ръката на Милен и му пожелаем да си намери може би по-спокоен пристан от ЦСКА. Някъде, където един бронзов медал и два мача в Европа биха му осигурили далеч по-дългосрочен конракт. Какво да се прави – в ЦСКА така стоят нещата!