Нападателят на Литекс Крум Бибишков се събуди и започна да бележи гол след гол. Роденият в петричкото село Марикостиново нападател заби две попадения на руския Сатурн, едното от които не бе зачетено от безумния украйнски рефер Александър Дердо, чиято основна цел бе тимът от Руменское да не загуби. Три дни по-късно Бибишков направи истиски фурор, реализирайки хеттрик за 20 минути срещу шампиона на Румъния Динамо (Букурещ).

- Г-н Бибишков, отбелязахте пет гола в последните два мача. Може ли да се каже, че вече сте в оптимална форма?

- Естествено, че вече съм във форма. От мач на мач играя все по-силно. Още по-радостен съм от факта, че вкарвам голове. За един нападател това е най-важното. Надявам се да продължа в същия дух.

- Каква бе причината за головата суша, която ви бе налегнала през есения сезон на първенството?

- Суша наистина имаше, но първо искам да уточня, че не ми бе даден достатъчно шанс за изява. При друго стечение на обстоятелствата суша нямаше да има. Миналото първенство показах какво мога. Сигурно си спомняте – отбелязах 13 гола. Заради това заслужавах шанса, за който ви говорех преди малко.

- Сърдите ли се на някого?

- Не, на никой. Защо? Гледам напред и това е. Няма смисъл да говорим за минали неща.

- Какво е вашето бъдеще? Бяхте пред трансфер в Китай, в момента сте в Литекс?

- Имам договор с Литекс. Ще бъда щастлив да го изпълня и треньорът да разчита на мен. Щастлив съм да играя за Литекс.

- Мечтаете ли за трансфер в чужбина?

- Като всеки футболист от българското първенство и аз искам да играя в чужбина, но не на всяка цена. Няма проблем да остана в Литекс, стига да съм нужен на треньора. Пак ви повтарям – чувствам се добре в Ловеч.

- Защо се провали трансферът ви в Китай?

- Китай е затворена страница за мен. Не искам да се връщам назад и да коментирам каквото и да е свързано с тази страна. Мисля, че още ми е рано да играя в Китай. Мога повече. Имам място в някой силен европейски клуб. Времето ще покаже какво ще стане.

- Как гледаде на конкуренцията в лицето на новопривлечените нападатели Уилфред Нифлор, Емил Ангелов и Дубала?

- Те са много добри нападатели, но мисля, че не им отстъпвам с нищо.

- Какви са според вас шансовете на Литекс в първенството и турнира за Купата на България с оглед тежката програма?

- На нас ни е по-трудно срещу слабите отбори. Надявам се това да не се повтаря през пролетта. Имаме класни футболисти. От мач на мач отборът играе по-добре. Покажем ли играта от последните мачове в първенството и турнира за Купата на България, резултатите за Литекс ще бъдат позитивни. Убеден съм в това.

- Вярвате ли, че Литекс ще победи Левски в четвъртфинала за Купата?

- Вярвам. Ако не вярвах, въобще нямаше да се занимавам с футбол.

- Каква е причината за слабите резултати на Литекс през есения сезон?

- Никой в отбора не може да си обясни каква е причината за лошите резултати. Изиграхме на много високо ниво първите два, три мача. После нещо стана. Получи се някаква криза, за която нямам обяснение. Дано това да не се повтаря никога.

- До момента сте играл в девет отбора. Не са ли много за един футболист на 25 години?

- Не, защо да са много? Такава ми е съдбата. А знаете, че човек не може да избяга от съдбата си. Не съжалявам за нищо. Важното е да се развивам като футболист.

- Кой е най-трудният период и кой е най-хубавият момент в кариерата ви досега?

- Най-трудният период бе в Португалия, когато скъсах ахилес. Тук искам да благодаря на цялото ми семейство, което бе до мен в този момент. Иначе съм се чувствал добре в Марек, в Пирин. Надявам се най-успешният период в кариерата ми да е в Литекс.

- Не споменавате никъде Левски. На Герена ви взеха като голямата надежда на българския футбол?

- Защо да ги споменавам? Имах само договор с Левски, но постоянно ме преотстъпваха. На практика не съм играл за този отбор. Само на хартия бях играч на “сините”.

- Да се върнем към престоя ви в Байерн (Мюнхен). Как попаднахте там?

- От Пирин, където играех тогава, пратиха до Мюнхен дискове с мои мачове. В Байерн ме харесаха и ме поканиха на проби. Представих се добре и така се стигна до договора ми с Байерн.

- Защо не успяхте да се наложите при баварците?

- Бях прекалено млад и ми беше трудно да се адаптирам към живота в Германия. Трудно свикнах с обстановката. В отбори като Байерн никой не те чака да се приспособиш към условията. Или заиграваш веднага на високо ниво, или отпадаш от плановете им и те освобождават. За съжаление с мен се случи второто. Прекратихме договора по взаимно съгласие.

- Там беше ли ви даден шанс?

- Да, но в Байерн играх за юношите. Тогава нямах навършени 18 години и нямах право да влизам във втория или първия отбор. Този факт също се отрази негативно върху адаптацията ми в Байерн. В България играех при мъжете, а в Мюнхен - при юношите.

- Къде се виждате след две, три години?

- Да ви кажа честно – не знам къде се виждам след два месеца, а вие ме питате за две години. Надявам се да съм в някой добър отбор от Европа. Или да съм основен играч в Литекс.