България е една от малкото страни в света на футбола, в които трансфери се правят целогодишно. Говорено е по проблема многократно, но малцина си взимат поука.

Това, разбира се, първо е породено от безпаричието, което кара футболните босове да привличат нови играчи, по правило чужденци, които са без договори и трансферни суми. Свободни агенти, какъвто е терминът. Не са малко случаите, в които въпросните „агенти“ идват по средата на сезона, поиграват два месеца и си тръгват по живо по здраво, без никой да ги е запомнил.

Последният подобен случай е с Бастос от Левски. Освен Левски, подобна порочна практика с трансферните въртележки имат и в Локо Сф, а и на много други места. Може би донякъде само в Локо Пд уцелват ваксата при привличането на „килограми“ чужденци.

Факт е, че там, където има повече стабилност и по-постоянни състави, успехите са видни. Лудогорец взима нови вече само за определени позиции и с трансферни суми. В Литекс от известно време разчитат на собствената си школа. В Черно море също не се изреждат върволици от безполезни футболисти през сезона. Видя се, че и когато ЦСКА се отказа от тази практика и започна да играе с по-постоянен състав, качеството на игра на „червените“ се подобри.

Същото положение е с треньорите. Търпят ги най-много по няколко месеца. После идва следващият, играта може да живне за два-три мача и пак пропада в руслото на посредствеността. Примерите са толкова много, а клубовете като цяло продължават да се въртят в порочния кръг „нови играчи-нови треньори, нови играчи-нови треньори“.

Безкрайни и безполезни въртележки за нищо.