Босът на Левски Тодор Батков даде интервю за последния брой на българското издание на сп. Maxim, в което разкрива интересни и любопитни подробности около „сините” за целия период, през който той е шеф на тима.

Още в началото на интервюто, Батков признава, че наскоро и в Левски е имало случай, подобен на този със заловените в неспазване на режима играчи на ЦСКА, но босът на Левски е предпочел в крайна сметка да не наказва виновните, въпреки че първоначално е бил склонен също да отстрани футболисти от отбора.

Батков нарича Черноморец – „смешен отбор”, а относно факта, че нападателят Георги Христов има проблем пред гола, обяснява: „Прекалено е умен”. Любопитна част е и разкритието, че синът на Батков е хванал бас при всеки гол на Еньо Кръстовчев, да се отчита с една каса уиски на нападателя.

Ето част от казаното от страна на Тодор Батков пред сп. Maxim:

По колко цигари изпушвате на мач?

Десетина някъде.

Един фас на девет минути не е много здравословно...

Не е. По принцип вече се питам, дали това, което правя, си заслужава. И в Библията е казано, че няма ненаказано добро.

Сам казахте, че, за да издържаш клуб в България, трябва да си откровен мазохист.

Ако до преди 20 години футболът беше преди всичко спорт, то сега е страхотен бизнес. В европейските клубове влязоха страшно много средства, от създаването на Шампионската лига насам УЕФА работи като корпорация, а не като федерация. Тук, с цел да гоним големите, вдигнахме заплатите сериозно, и се стигна до парадокса играчите на Левски да са най-високо платените наемни работници. Издръжката на отбора, особено в условията на криза, е огромно бреме. Имаме 55 професионални футболисти, от тях 31-32-ма в първия състав. Средно на месец разходите ни за заплати са около 370 хиляди, което прави средно по 12 хиляди на човек, след данъци. Това са много, много пари. А така наречените звезди, голяма част, от които са по-скоро набедени за такива, взимат и доста повече. Ето, сега ги оставих да решат, какви да са санкциите им, и те се самоглобиха с половин заплата. Моето мнение е, че като нищо не играят, нищо не трябва да взимат, ама айде... На тях им е най-тягостно – вдигали са купи и титли, а сега смешният отбор на Черноморец ги бие с половин стигане до вратата, Берое и Локо София – с по две.

Не са ли презадоволени футболистите в България, при положение, че нищо не играят, а нонстоп ги ловят по кръчмите?

Може би. Не само от ЦСКА ходят по дискотеки – наскоро имах подобен случай и също бях на път да отстраня провинилите се.

Да познаем – Рабех?

Не, него го нямаше. Той е отделен случай, достоен е да го опише майстор романист. Но, що се отнася до парите, може би имам вина. Преди пет и половина години, когато поех Левски в драматични и емоционални обстоятелства, наложих рестрикции. Възнагражденията бяха на три части – твърда заплата, допълнителни бонуси за мачове, и премии за успех през годината. Да, ама когато постигнахме успехите в Европа, трансферните ни цели предполагаха, че Левски има много пари, и постепенно отстъпих от принципите си. Това можеше да се компенсира с нов международен пробив, и дойдоха двата класически примера за карък – с БАТЕ и с Дебрецен. Ако погледна иронично на протестите на публиката, може пък да са прави. Сигурно сега съм на карък, но как така преди не бях?

На мача със Залцбург сигурно не ви е било особено приятно.

Никак. Да изляза да вкарам гол ли? Сигурно щях да отбележа едно от тези четири-пет стопроцентови положения! Най-малкото щях да мина с топката през вратаря, през вратата, през мрежата! Ако и това трябва да направя, ще е смешно! Не съм им платил ли, бил ли съм ги? Ние, за разлика от други, не си бием футболистите (смее се). Но пък и не смятам, че на стадиона беше представителната извадка за запалянковците на Левски. Немалък процент са агресивно настроени, виждат в мача отдушник на неволите, напрежението си. А ако ме няма мен? Не казвам, че съм единственият, но сметката е проста – бюджетът на Левски е 12-14 милиона лева. Тоест, всеки месец като приходи трябва да постъпват милион и сто-двеста хиляди. Приходите са ясни – 127 хиляди от генералния спонсор, към 50 хиляди от телевизионни права, още толкова от билети и карти, трийсетина от артикули и дребни рекламодатели... Общо 250 хиляди. Останалото трябва да се покрива от този, който е псуван на стадиона!

Кога български отбор ще може да се самоиздържа?

Левски може, но ако залага на юноши и средната заплата е пет, а не 12 хиляди. При добри трансфери навън, оптимизация на разходите и успешно участие в Европа, би могло да се случи. Но това е само за оцеляване, без стадион, нови звезди и т.н. А ето – само за бразилците дадох близо два милиона евро. Жеан Карлош за 990 хиляди, продадохме го за 550. Зе Соареш взехме за 350 хиляди евро, сега има оферта точно за толкова, без стотинка отгоре. За Жоазиньо внесохме 700 хиляди долара, и дължим на бразилския клуб 38 процента от печалба при следващ трансфер. Значи, за да си избием инвестицията, него трябва да продадем за милион и нещо, след като се разплатим с бившия му отбор. Как да стане? Само Рабех ми струва 750 хиляди евро...

Е, той си е добър футболист, а и го бива с чашката...

С тези качества, ако всичко друго му беше наред, щеше да играе в голям френски отбор, а не в Левски. Онзи ден Грозни ми каза, че ако Йовов вкарва положенията, които пропуска, щеше да е в Реал Мадрид!

Как така преди време джуджето Мендоса надскочи ЦСКА, а сега мегазвездите се разхождат по терена?

Е, хайде, де? Виж, с Мендоса историята е много забавна – предлагат ми суперфутболист от еквадорския национален отбор, ляв външен халф. Гледам записи, наистина става дума за феноменален играч. Казвам – взимаме го. Пристига пратката от Еквадор, и хората от клуба със страх идват и разправят: „Шефе, той май не е много висок.” А аз съм го гледал, към 1,80 някъде. Питам ги дали е тъмен на цвят, а те: „Абе, не е и много тъмен.” И се оказва, че докарали друг. Съвпадение на две от четирите имена, нали латиноамериканците имат по няколко... Абе, направо мемоари мога да напиша. По това време имахме и най-добрия чужденец, стъпвал някога в България – Радимов. Но всеки си идва с кусурите, той пиеше много. Седя аз в Тел Авив с Чорни, звъни ми Люпко, и вдига уникален скандал – с мятания по килима, „или аз, или той”, такива неща. И го изгонихме.

За да дойде моментът да разчитате на Георги Христов?

Той е много добър футболист, но проблемът му е психологически. Прекалено е умен. Постоянно му казвам да престане да мисли и да преживява – ако трябва, да го набия, за да го насъскам някак. Но в момента ситуацията му е катастрофална, дори на тренировка не може да отбележи. Веднъж да се отпуши, и няма кой да го спре. Но няма алтернатива, затова толкова време игра видимо потиснат. Гошо Петков – също. След като още в 12-ата минута на първия мач с Дебрецен загубихме шансове за Шампионска лига, беше нормално да го оставят да почива. Няма лошо – определено е най-добрият български вратар, но е изпаднал в гаден период. Но като няма кой да го смени, се стига до ситуацията от мача със Залцбург. Но дано сме изчерпали невървежа, Господ да ни даде малко шанс да спечелим вътрешните мачове, пък напролет ще опаткаме всички!

А бива ли шеф в даден отбор току-що да е свалил бутонките?

В клуба е по-различно. Мечтата на всеки президент е да не му се налага да мисли за разни спортно-технически въпроси, а само за големите неща. Да разполага с човек, който да се разправя с безбройните комисии в БФС, но който в същото време да има авторитета на самите футболисти. Такъв беше Сираков! Не вярвам Насо да е подписал и една бумага за четири години като директор, но решаваше повечето проблеми заедно с Мъри. Знаеше какво да каже на играчите, тренираше с тях, плащах му добре и всичко вървеше. Може би е прекалено нескромно да казва, че проблемът на Левски е в неговата липса, защото Левски не започва и няма да свърши нито със Сираков, нито с Батков. Сигурно и аз отвреме на време отстрани изглеждам зле и се опитвам да парадирам, но съм си просто запалянко, който има шанса или тежестта да мисли за повече неща и да ги осигурява. Иначе просто щях да съм си фен, но вероятно нямаше да ходя на мачове, заради тези цинизми и крясъци!

Имате ли обяснение защо кряскат така?

Има версии, че голяма част от подстрекателите са непълнолетни, зависими от дрогата момчета, или пък наркотрафикатни, на които им плаща четата на онзи снажен бандит Таки. Той нещо много роднински прие нещата. Не може Боримиров да седи и да ми казва, „смени треньора, а мен недей – тогава всичко с публиката ще е наред”. Спокоен човек съм, но се взривих! На мен ми поставя ултиматуми, с кого ме плаши? Много бързо напусна... Но това са грешки на растежа. Аз ще си продължавам да си нося бремето, ще лишавам семейството си, ще преча на бизнеса си, защото всичко се пренасочва и потъва в Левски, без да се връща. Считам го за мой морален дълг. Не мога да оставя клуба да попадне в положението, в което ЦСКА беше, и скоро отново ще бъде. Та Левски е голям символ, име на българщината! В стотици хиляди фамилии децата се раждат, и третата им дума след „мама” и „баба” е „Левски”. Те виждат в победите собствено утвърждаване, приемат успехите на отбора като свой личен.

Кога ще се върнат тези успехи?

Когато покажем характер. Ако със Залцбург имахме още един Бардон, щяхме да бием. Затова с цената на всичко ще взема Кривия, боец по характер. Това, че съм го карал да си плати 20 хиляди евро, за да играе в Левски, е пълна глупост, като случката с Йовов.

Коя случка с Йовов?

Ами, когато се върна предният път, не знаех, че все още съществува. Наско и Мъри дойдоха с предложение – Ицо иска пак да е в Левски, готов е да се откупи от Литекс за сто хиляди долара, които ще вземе назаем от тъста си. Казах – да се откупва, пък ако заиграе добре, ще му върна парите. Сложихме му някаква малка заплатка, момчетата даже отделяли от премиите си и му давали, без аз да знам. Година по-късно изведнъж не искаше да преподписва. Звъня му и му казвам: „Христо, защо?” Оказа се, че мениджъри му мътели главата. Казах му: „Жена ти е бременна, не бива да поемаш риск, ела утре в 10 да ти дам сто хиляди долара, да ги върнеш на тъста си”. Дадох му ги и преподписа. А сега пишат, че не съм му ги бил изплатил. Глупости. Той има левскарския дух, Гонзо също. Такива хора ни трябват. Затова смятам, че най-добрите ми ходове като президент, са два – преизпълненият план с Мъри, и назначаването на Георги Иванов за спортен директор. Докато съм в Левски, той ще е на този пост, дори да има и нови акционери!

За да дойдат резултатите, трябва обаче да вкарате гол...

Търсим централен нападател, голаджия. След мача в Унгария казах, че процентно владеем топката, както обикновено прави Барселона, но ни трябва попадение. А някакви идиоти разпространиха новината, че съм сравнил Левски с Барса. Баща ми беше много добър журналист, за мен тази професия е една от най-важните, защото формира общественото мнение. Но в момента е бъкана от неудачници, които явно за нищо не стават, затова са се набутали там. Иначе съм сигурен, че и головете ще дойдат, и шампиони ще станем. Преди няколко дни, като бихме Мездра, синът ми се беше върнал от Англия, и го чувам, че говори по телефона: „Дай да намалим баса, че нещо много почна да вкарваш. Вместо по каса уиски, по една бутилка на гол”. Питам го с кой се е басирал, той вика: „С Еньо Кръстовчев!” Така, че няма проблем!

Пълното интервю четете в новия брой на сп.Maxim.