Вече и децата са наясно, че шампионската титла на България ще се реши до голяма степен от трите поредни сблъсъка на ЦСКА срещу европретендентите Черно море, Локо Сф и Литекс. Както и кои от това трио ще играят в Лига Европа. Но това е само едната страна на медала. Има и друга и тя се нарича Славия.

За разлика от „моряците“, „червено-черните“ и „оранжевите“, славистите видимо не играят за нищо. Нито могат да изпаднат, нито могат да се класират за евротурнирите. Класическа „златна среда“, както се казва. Но от тяхното представяне зависи много в първенството. Защото „белите“ както могат да паднат от най-слабия, така могат да бият всеки в България, ако пожелаят. Това се видя чудесно тази пролет – победа за Славия над Литекс в Ловеч и абсолютно достойна загуба от ЦСКА на „Армията“. Това по отношение на челните места в класирането. Но тимът има и други влияния. Падна от Спартак Вн, Миньор и Пирин и победи Вихрен и Ботев. А всички тези отбори бяха и повечето от тях все още са замесени в битката за спасение.

Сега отново идва ред на мачовете със силните отбори, които в невъобразимата плетеница от интереси в горните пластове може и да си броят „белите“ за лесна плячка, но може и да останат излъгани. Левски, да Левски, трябва да мине през стадион „Славия“, ако иска да стане шампион. Освен това, Черно море във Варна и Локо Сф на „Овча купел“, ще се надяват на трите точки, ако желаят да играят в Европа. Може да им се получи, а може и да не им се получи, защото неписано правило открай време е Славия да бъде наричан „тотаджийски отбор“.

Така че тази пролет във футболно отношение автогара „Овча купел“ се е превърнала в нещо като гара „Разпределителна“. Неблагодарна роля за „белите“, защото е възможно някой накрая да изпищи. Но също толкова вероятно е всички бъдещи съперници с мераци да бъдат доволни след срещите с тях.

Защото просто това е Славия – непредвидима и непредсказуема.