Футболният отбор на Ботев Пловдив претърпя три загуби в рамките на десетина дни. На „канарчетата” първо им потънаха гемиите край Созопол, после отидоха на Овча купел и приличаха на стадо овце, но без водач и куче пазач, а вчера Берое ги победи, вкарвайки им три гола в Пловдив, нещо което не се бе случвало от далечната 1964 година. Така за втора поредна година „жълто-черните” напуснаха турнира за Купата на България на осминафиналите след унизителни поражения. Тази година от втородивизионния Созопол, а миналата от градския съперник, който ги победи насред китната им клубна база. Загубата от Славия сякаш бе предизвестена, но все пак Ботев се изправяше срещу един от най-неубедителните домакини в първенството, а поражението от Берое олицетворява истински състоянието, в което се намира клуба в момента.

Три поредни загуби, канарчетата са регистрирали неведнъж във вековната си история. Тревожното в сегашната ситуация е поведението на играчите и техните ръководители. Първо бяха отстранени четирима от футболистите, без да се посочат мотиви за това решение. Не стана ясно и кой го взе. Спортният директор Георги Марков каза „Отстраняването на четиримата футболисти е треньорско решение, питайте него". Него - старши треньорa Ермин Шиляк го питахме и той отговори: "Решението не е мое, общо е, на щаба”. Някой лъже! Заговори се за бойкот в отбора. Ако Христов, Огнянов, Николов и Чибамба са уличени в симулативна игра, те трябва на мига да бъдат изхвърлени от тима, а не временно отстранени. Познавайки много добре тримата от тях, дълбоко се съмнявам в достоверността на тази теза. Другият възможен вариант за отстраняването са неубедителните им изяви на терена. И тук обвиненията издишат, защото Мариян Огнянов дълго време лекуваше контузия и едва в мача срещу Пирин се появи в игра и то като резерва. За да ни докажат, че са последователни в непоследователността си, в клуба решиха да върнат двама от отстранените, като отново не стана ясно защо бяха помилвани Пламен Николов и Йордан Христов.

В трите загубени срещи отборът наподобяваше на група току-що събрани туристи за трансантлантически полет, без идея или каквато и да е футболна грамотност. Приличаха на тим, състезаващ се в областната група. Да ме извинят аматьорите за това сравнение. По същото време, когато Созопол надиграваше Ботев, на клубната база на „жълто-черните“ момчетата от Вихър Строево посрещаха носителят на трофея – Черно море. Загубиха, но се държаха достойно, играха на предела на възможностите си и бяха изпратени с аплодисменти от публиката.

На мача в столицата се видя, че с опитните футболисти е зле, но без тях - още по-зле, и че пускането на куп на младите играчи е грешно решение, след като в предишните двубои дори не си ги включил в групата.  В настоящата ситуация освобождаването на Ермин Шиляк изглежда логично. По подобен начин преди него си тръгнаха Велислав Вуцов и Петър Пенчев. По-късно се видя, че освобождаването на треньора има само временен ефект и явно причината за слабото представяне е друга. За малко повече от година тимът бе воден от шест треньорски екипа.

Случайно или не, но отстранените играчи бяха тотално охулени от форумните специалисти още преди ръководството да вземе решението за тяхното изкарване от отбора. Дали някои не взеха това решение, за да се харесат на феновете и да запазят постовете си? Когато феновете започнат да определят кой да играе и кой не, се получава подобен резултат. Защото още при следващата добра изява на терена, същите тези футболисти ще бъдат сравнявани с носителите на Златни топки и обувки.

Гостуващата агитка в Созопол наброяваше 50-тина души. Още по-малко бяха на мача със Славия. На последните два домакински двубоя част от трибуните на базата останаха празни, не успя да се напълни дори централния сектор. При това положение, изглежда неуместно да питаш кога ще бъде възобновено строителството на клубния стадион. Феновете са объркани, футболисти и ръководители също.

Има ли пилот в самолета? В един момент остава впечатлението, че аеропланът се управлява от пътниците, в друг, че командването е поела стюардесата. Сякаш в самолета пилоти, стюардеси и пътници са се смесили и никой не знае кой какво прави. Поне да бе толкова весело, колкото в комедията на Джери Зукър. Или по-скоро картинката наподобява полет на самолет пълен с парашутисти, които един по един ще напуснат летателното тяло. А дали пилотът вече не е скочил и там в кабината спокойно се е наместил някой „парашутист”?