Добре дошла футболна пролет! Така беше, нали? Посрещнахме я подобаващо и най-вече разсеяно. Разсеяни от европейските успехи на Лудогорец, скъпата селекция в Ботев, драмите в Левски, акциите на Томов... А докато футболната общественост се бе съсредоточила около тези няколко направления, се изиграха 15 мача.

Сякаш ни се искаше да насочим енергията и коментарите в друга посока и да не обръщаме вниманието на една съществена тема. Тя тепърва ще ни занимава – съдийството. Нивото на реферите е леко притеснително сега, но дано да се вдигне в плейофите, защото иначе ще стане страшно. Само за два кръга плюс един мач се допуснаха много грешки. Някои очевадни, други не толкова, но достатъчно тънки и натрапчиви, фатални за резултатите. Изиграха се не повече от 2-3 възлови мача, но точно те попаднаха в графата с гафове и спорни положения.

Само да напомним - от тази седмица дербитата ще са много повече. Последният редовен кръг ни предлага Левски – ЦСКА и Литекс – Лудогорец. Мачовете са интересни, решителни и с необходимия заряд. Заряд, който трябва да бъде контролиран от футболистите, а не от съдиите (както се случва в последно време).

Нека обобщим. Славия проплака от съдийството срещу Левски и имаше защо. Седмица по-късно „белите“ лекичко бяха порязани на „Българска армия“ с пресилено изгонен човек, въпреки че вероятно пак щяха да загубят.

Много интересно бе в Пловдив. Водената от Ники Йорданов бригада целуна Х-а на Ботев-Лудогорец. Допусна няколко съществени грешки в ущърб на шампионите, които повлияха на резултата. Седмица по-късно „канарчетата“ победиха Нефтохимик със спорен гол заради засада и неотсъдена дузпа в полза на бургазлии.

В същото време Литекс спечели мач във Варна с „мъглив“ 11-метров наказателен удар. Мач, от който вероятно трудно щеше да докопа трите точки. Лудогорец би Пирин ГД, но реферите показаха странен критерий при засадите. Така се натрупаха грешки, от които най-много пострада Лудогорец. Отделно мачът Локомотив София – Левски също бе белязан с няколко спорни отсъждания. Може само да смятаме как би изглеждало класирането днес без съдийските гафове от последните 15 дни.

Да! Говорим само за водещите отбори, защото там ще е сериозната интрига в шампионата. Ще се решава шампиона, ще се разпределят евроквотите, а минималната разлика в точките допълнително нагнетява обстановката, която в даден момент може да експлоадира.

Миналата година Иво Тонев пусна в обръщение крилатата фраза „има и други начини“. Изразът веднага намери своите интерпретации, а част от тях бяха свързани с реферите.

Ще има ли „други начини“ този сезон? Отборите обявиха своите цели и явно ще ги преследват с всички сили. Лудогорец иска трета поредна титла. В Левски пожелаха 20 победи (малко се изхвърлиха и май ще ревизират целите). ЦСКА се бори за място в Европа, а ако се отвори възможност и нещо повече. В Ботев също се прицелиха в Европа през шампионата или купата. Локо Пловдив ще атакува Купата на България и също гледа към евротурнирите. В Литекс, на думи, са странно скромни. Въпреки реалната възможност за пряка борба за титлата, ловчанлии ще търсят само участие в Лига Европа. Всъщност казват, че тихите води са най-дълбоки.

Нека се върнем и на основната тема - реферите. Истерията, която се вихри около тях със сигурност им пречи, но те сами са си избрали професията със съответните предимства и недостатъци. Съдиите са плюти, обиждани, заплашвани, псувани и подложени на страхотен натиск – от фенове, президенти, треньори, футболисти, а и от журналисти. Въпреки това отказалите се от професията съдии са малко и даже въобще ги няма. В определени моменти те трябва мъжки да понесат последствията от грешките, а такива определено има – къде случайни, къде не толкова. В интерес на истината част съдиите са показали, че могат да свирят и страхотно, но често омазват нещата, а когато стане тенденция определено дразни.

Нещо друго също се набива на очи. Последните два сезона мачовете на Лудогорец се оказаха най-разисквани от съдийска гледна точка. Хегемонията на шампионите засегна доста хора и спорните ситуации се гледаха под лупа, грешки имаше, а някои съдии отнесоха съответните наказания доста бързо. Създаде се страхотна истерия по темата „Кога ще има дузпа срещу Лудогорец“. Целият този вой определено доведе до страх у съдиите - ако сбъркат в полза на „орлите“, ще бъдат наказани. Сега наблюдаваме явно презастраховане, което още по-явно води до грешки по системата „ако е спорно, по-добре да е в полза на съперника на Лудогорец“.

Последните години съдиите са чести „гости“ в изказванията на Стойчо Младенов, а и доста обсъждани в мачове на Левски и Литекс. Изглежда Ботев бе най-онеправдан от тази гледна точка, но от началото на полусезона нещата са малко по-различни.

Вече е ясно - новата система с плейофи, прави шампионата много интересен. За нея обаче са нужни рефери с „топки“. В един нормален шампионат дербитата се броят на пръсти, но в следващите 100 дни ще бъдат по няколко всяка седмица. За тях са нужни съдии, които искат да растат в професията, да пробиват в Европа, а не да се нагаждат с подухването на вятъра. Нужни са рефери, които ще свирят това, което наистина се случва на терена, а няма да са притеснени, страхливи и несигурни. Съдии, които може и да бъркат, но да не е тенденциозно.

Тук е и ролята на Съдийската комисия. Никола Джугански и компания трябва да приключат с компромисите. Системата е ясна – грешка-аут до края на сезона. А като свършат съдиите? Нека! Нека дойдат другите, новите, младите, необременените и необвързаните. Нека влязат в дълбокото и който изплува, ще оцелее. Опитът показва, че сегашният модел е затворен кръг, от който измъкване няма. Грешките трябва да намалеят, а ако все пак ги има, да не са с умисъл, а просто човешки.

И най-важното – нека съдиите забравят „другите начини“ и не опитват да променят генерално класирането. Това е работа на футболистите на терена.