Капитанът на Литекс Ивелин Попов кара поредния си лагер в Дубай, където ловчанлии за трета година се подготвят за началото на пролетния полусезон. Попето бе любезен да говори за предаването Голлиния за амбициите на отбора, за подготовката, за новите попълнения в тима, за личния си живот:

- Мотивиран съм да изкараме подготовката добре. Надявам се аз и моите колеги да минем без контузии, най вече. Надъхани и обнадеждени сме за новия сезон.

- Тежки ли са тренировките, на които ви подлага Станимир Стоилов на лагера в Дубай?

- И да се оплакваме, и да не се оплакваме, каквото прецени треньора, това се тренира. Аз не се оплаквам. Предпочитам сега да ми е тежко, а после през сезона да ми е леко.

- Променил ли се е с нещо Дубай от последното ти ходене там?

- Променил се е. Има доста нови сгради. Просто се учудвам как са ги вдигнали за една година. Дори пред нашия хотел се издига огромен мост, който го нямаше миналата година. Строят хората.

- Сигурно си доволен, че избягахте от студовете в България?

- Разбира се. На никой футболист не му е удобно да работи на тежки атмосферни условия. Тук всичко е ОК. Тренираме добре, чувстваме се добре. Доволни сме.

- Завършихте полусезона на трето място, нещо което не се е случвало на Литекс от 6 години. Имате ли реални амбиции за титлата, все пак не сте на много точки от водача Левски?

- Разбира се, че имаме амбиции. Но този път няма да е само на думи. Ще покажем с действия, че заслужаваме титлата и купата на България. Затова тренираме толкова здраво, за да може после трудът ни да се увенчае с успех.

- През есента показахте добри игри, но на моменти загубихте наивно точки, защото сте доста млад отбор. С идването на Ивайло Петков и Радостин Кишишев ще се разреши ли този проблем?

- Дай боже. Те са доста опитни футболисти, навъртели са голям километраж по чуждестранните терени. Мисля, че ще са ни доста от полза. Тук са пети-шести ден, но научаваме много неща от тях. Все пак те са врели и кипели във футбола. Има какво да се научи от тях и ще са ни много полезни.

- Какво ще означава за теб да си капитан на двама футболисти с толкова много опит?

- Затова футболът е интересен. Ето например вчера бяхме на една маса с помощник треньора Николай Димитров, Ивайло Петков, Радостин Кишишев и Бабангида (б.р. – Емил Ангелов). И им казах: „Заедно сте играли, а сега ви е треньор”. Затова е интересен футболът – никога не знаеш какво може да ти предостави.

- На доста километри си от България. Липсва ли ти родината, семейството, приятелката?

- Разбира се, че ми липсват. Не пропускам ден, без да се чуя с тях. Но какво да се прави, това ми е професията. Сега трябва да се лишавам от някои работи, за да съм после добре.

- Ти стана спортист на годината на Ловеч. Какво означава за теб този приз?

- Това е едно много хубаво признание за мен. И се радвам, че когато се трудя и се влагам на 100 % във всяко нещо, с което се захвана, най-накрая ти се вижда трудът от другите хора. Тази награда означава много за мен.

- А ти какво направи с материалната част от наградата?

- Дарих я на училище за сираци. Децата имат повече нужда от нас от тези пари.

- Как се аклиматизират в отбора другите две нови попълнения - унгарецът Шандор и бразилецът Дока? Помагате ли им?

- Разбира се, че им помагаме. Адаптират се добре. Дори унгарецът Шандор говори перфектно руски. Аз започнах вече да го уча на български. Вече дори знае няколко думи. Всички нови попълнения са много класни и със сигурност ще помогнат на отбора за крайния успех.

- Въпреки че сте далеч от България, следите ли какво става с конкурентите ви за титлата – Левски, ЦСКА, Черно море? Откъде според теб ще дойде най-голямата конкуренция?

- Честно да Ви кажа, въобще не следим какво става в България и в частност с конкурентите ни. Ние си гледаме нашите тренировки – да работим правилно, да се развиваме правилно. Другите да правят каквото си искат, накрая титлата ще е в Ловеч.

- Дубай е хубаво място за купуване на подаръци. Вече набелязал ли си нещо за семейството и за приятелката ти?

- Да, разбира се. Аз всяка година като дойда тук се връщам в България с подаръци за тях. И тази година няма да е по-различно. Набелязал съм някои неща. Всички ще останат доволни.

- Връзката ти със Симона е доста сериозна. Не мислиш ли за сватба?

- Разбира се, че връзката ни е сериозна и аз много се радвам от това. Дай боже, да продължава така за вечни времена. Симона има още пет месеца до завършване на училище. Нека да завърши. Има време да мислим за останалите неща.

- Т.е. може да има накуп абитуриентски бал и сватба?

- Всичко е възможно. Знаете, че съм непредсказуем. Може да се очаква всичко от мен.