Първият полусезон от първенството се изниза. На всички ни е ясно, че качеството на футбола отдавна се е закотвило на дъното. Мисля обаче, че тази есен видяхме толкова истински мачове, колкото бяха те в последните 3-4 години, взети заедно. А това със сигурност води в правилната посока.

Остана един кръг, преди да дойде отегчително дългата зимна пауза, в края на която има опасност половината играчи да са забравили на кое място са завършили есента. Гвоздеят тази събота е в Пловдив. Градът, който е оставил в историята на българския футбол сериозен брой големи играчи, си има своя дерби мач, който тази година се явява десертът на полусезона.

Незнайно как, двубоят Ботев Пд – Локомотив Пд започна да се спряга за конкуренция на вечното съперничество между „сини” и „червени”. Полемики много, хапливи изказвания по оста София – Пловдив, също! Истината в моите очи е една – Левски и ЦСКА без никакво съмнение са най – популярните родни тимове, с най-много титли, купи, значки и генералски потупвания по рамото. Така че е наивно да се твърди, че друг мач от вътрешното първенство може да събере повече народ пред телевизора. Подчертавам – телевизора!

Заради маниакалното преследване на първото място, дори с цената на отегчителен футбол, грандовете си забиха два мощни автогола. Първият от тях е ежегодното есенно бране на срам (с епизодични изключения), а другият е сивият цвят, с който маркираха мача помежду си. Забравихме вече що е то пълни трибуни, обрат и красиви изпълнения, когато един срещу друг играят най-титулуваните български отбори. Колко ли време мина от последното вечно дерби, в което някой отбор вкара повече от един гол!? Вместо това, ревностните защитници на „мача на мачовете” започнаха да броят свестните атаки към една от двете врати.

В същото време, на малко повече от 100 километра на югоизток, пловдивските Ботев и Локомотив превърнаха дербито в града под тепетата в най-зрелищния мач в първенството. Всичко започна от онова лудо 5:3, с което възродените от Георги Илиев „смърфове” победиха разнебитения от Христолов и завърнал се от първото в историята си посещение на Б група, отбор на Ботев. Този мач се игра на претъпканите трибуни на Лаута и мина през множество драматични обрати, като в един момент „жълто-черните” водеха с 3:2.

Това пловдивско дерби спокойно може да претендира за най-красивия мач в родното първенство в последното десетилетие. В следващите години, Ботев и Локо изиграха 10 двубоя, в които си отбелязаха общо 35 гола, а обратите и препълнените трибуни бяха неизменна част от тях. В този смисъл, ако головете са солта на футбола, то това е най-солената манджа на българската футболна трапеза. И всичко това се случи във времена на разлика в класите на двата клуба. „Канарите” изживяваха най-черния период от създаването си, а Локо - своя най-добър.

Дербито никога нямаше да бъде същото без атмосферата около и на стадиона. На всички е ясно, че пловдивските фенове са признати в цялата страна и респект към тях има. Голямата сила на двете агитки е в тяхната всеотдайност към любимците им. В хилядолетния град не е фикс идея да се гонят трофеи на всяка цена. В него футболът е прихванал от културата и древната история на града, т.е. по-важна от победата е красотата в играта и раздаването на терена.

Любовта на феновете в Пловдив не зависи от мястото в класирането. Тя е като града – вечна. Ботев и Локо са 12-и и 13-и в таблицата, но домакинствата им са сред най-посетените в елита. Когато пък са гости, футболистите пак могат да разчитат на солидна подкрепа. Без значение от резултата, след всеки мач играчите са при феновете, а те ги аплодират. Било то със сълзи в очите или с усмивка на лицето. Аплодират.

Затова и пловдивското дерби действа по специален начин на участниците в него. Те не се интересуват от точките. В главите им живее мисълта за гордостта, която ще изпитат феновете им и играят заради тях. Под тепетата, най-популярната игра се слави с открит и техничен футбол. Спортната злоба и твърдостта, присъщи за македонския край, принципно са непознати тук. Но дойде ли дербито нещата се променят. Играчите показват хъс и енергия, която в друг двубой не може да се види. Така този мач си заслужи етикета „Битката за Пловдив”.

Тази събота едва ли ще е изключение. Ботев и Локо ще забравят проблемите си и ще се хванат гуша за гуша от първата минута. Борбата ще до последен дъх, латино атмосферата и подкрепата от трибуните - също. В годините досега поне се открояваше фаворит, който не винаги печелеше. Този път дори няма такъв. Равни точки, равна голова разлика, игра на приливи и отливи, неясноти в ръководствата. Това са Ботев и Локо в момента. Точно над чертата на изпадащите.

Прогнозата за времето в събота е най-интересното нещо в Пловдив. Каквото и да е то обаче, стадион „Христо Ботев ще приюти поне 10 хиляди зрители. В най-лошия случай!

Тръпката и напрежението под тепетата вече се усещат. Точно в 14.30 на 29 ноември, 22-мата ще се появят на терена. Когато реферът отлага началото на срещата, за да се разсее димната мъгла, създадена от феновете, футболистите подтичкват и подскачат нервно, а пълните трибуни реват в очакване на едно–единствено нещо – първият съдийски сигнал, тогава настръхваш и разбираш какво означава „Битката за Пловдив”.

След нея всички са без дъх и имат тема на разгорещен разговор, или пък спор, в продължение на седмици напред...

Ботев и Локомотив са част от живота на пловдивчани. Проблемите в двата клуба са проблеми и на техните привърженици, затова интересът към дербито никога няма да изчезне и феновете ще бъдат на стадиона дори отборите им да са в аматьорския футбол. В това се крие чарът на „Битката за Пловдив”.