Най-лошите дни вече са зад гърба на Левски. Кризата е в миналото, въпреки че мизерните резултати от Европа ще си петнят клубната история. Любопитно е как Левски излезе от тази кошмарна ситуация?

Не беше никак лесно. Атмосферата не предполагаше бързо изплуване от блатото. За мнозина добрите резултати и читавата игра на „сините” са изненада. Не и за онези, които гледаха с по-оптимистични очи на процесите.

Поради различни причини на „Герена” се напълни с качествени футболисти, които на всичкото отгоре имат голям мерак за успехи.

Най-напред пристигнаха бразилците. Като за начало странни птици. Единият нисък, вторият - кльощав, а третият - надут до козирката. Стартът на кариерите им в Левски съвпадна с лош период за клуба. Бавната адаптация е присъща за футболистите от тази страна. Първите месеци в Европа са трудни за всеки бразилец, още повече, ако е млад.

Жоазиньо и Зе Соарес вече са неизменна част от Левски. Двамата са големи капии. Вечно ухилени, а и много смели на терена. Че са добри футболисти, е ясно на всеки. Жеан Карлос е с труден характер, а и подходът към него не беше на равнище. Времето обаче е пред него. Напоследък Емил Велев гледа към нападателя с добро око.

Това лято на стадион „Георги Аспарухов” се завърна Георги Иванов. Неговото присъствие в съблекалнята се оказа решаващо за излизането от кризата. Гонзо е добър футболист, а и много точен човек. Двамата с Петков са нещо повече от футболисти в тима на Велев. Лидерите успяха да вдъхнат нужната доза кураж на по-младите и шашнати от слабото начало футболисти.

Левски случи и с привличането на Владимир Гаджев. Юношата на клуба може да заформи добър дует в средата със Сърмов, стига да получава нужния шанс. В тази зона напоследък с доверие е облечен и Балтанов. Млад играч с качества, който май е от любимците на Велев. Едва ли треньорът не знае, че и двамата трябва да поработят за бързина, но това се постига.

Други от новите, Тиберканин и Бистрон все още са в графата с длъжниците. При чеха се забелязва известно пробуждане, но същата работа, че и по-добра може да върши Виктор Генев, примерно.

Велев работи с няколко интересни групи футболисти. Едните са „старите”. В тази групировка членуват Гонзо, Петков и Вагнер. Набор ‘76 има ръководна роля на терена.

Бразилската групировка е от трима, макар че в Левски „кариоките” са 4 броя. За Вагнер вече намерихме място при „старите кучета”. Както споменах по-горе Зе Соарес и Жоазиньо вече са на ти с българските нрави.

Като юноша на Левски Емил Велев волно, или неволно избута в по-предна позиция младата вълна от рожби на школата. Балтанов и Генев вече получиха шанс, който едва ли са мечтали. Ники Димитров е безспорна класа и това тепърва ще се види. Владо Гаджев влезе на първа в колектива, защото има куп приятели на „Герена”. Цецо Димитров измести от втората вратарска позиция палавника Киш. В тази категория, макар и вече на години, попада и Живко Миланов.

Мароканската компания се прочу и извън терена. Рабех и Тиберканин скочиха на една камара таксиджии, но излязоха чисти от ситуацията. С боксовите си прояви спечелиха повече респект и сред своите. Велев не ги стресна с култовото си изречение „ориентът не прощава”. Към тях трябва да добавим и смирения, но и дълго контузен Бензукан. Както самбата, така и кус-кусът е на мода в „сините” редици.

При Емил Велев македонският национал Дарко Тасевски попадна в групата на титулярите. Видимо по-щастлив халфът е далеч по-продуктивен и полезен за отбора си.

Въпреки разнородният характер колективът е железен. Публична тайна, е че Емил Велев и Даниел Боримиров направиха няколко „тайни вечери”, които помогнаха екипът да се обиграе и извън игрището. Ефектът е на ниво.

Левски вече бие, щипе, а ако се налага и сритва съперниците. Левски винаги е бил силен, когато е дразнел противниците с надменност и самочувствие. В Перник знаят, че страхът не влиза в сметките на Гонзо и компания. Тоест, Левски е на път да реши големия си проблем с гостуванията.

Какво беше положението преди няколко месеца? Петков щеше да си тръгва. Гонзо се замисли за отказване. Жеан Карлос гледаше сърдито. Рабех тренираше, когато си поиска, не че сега не го прави, но е по-рядко. Хичо се молеше на Господ за трансфер. Велев се чувстваше като временно изпълняващ длъжността старши треньор. Победите дошли след сплотяването промениха картината.

Днес Левски е фаворит, както за титлата, така и за Купата. Дори и Тошко Янчев знае, че Гонзо не може да е втори. Май няма и да бъде!